Космос, еп.02 – Един глас в космическата фуга, Карл Сейгън (1980)
С участието на
Серия 2 – „Един глас в космическата фуга‛;
Вероятността да съществува живот другаде освен на Земята. Типът живот на Земята (на белтъчна основа) – може би е само един единствен мотив от музиката на живота – в смисъл, че вероятно са възможни други форми на живот, на друга основа.
Как е възникнал живота, как е еволирал до днешният си вид на Земята. Разказа за раците с форма на човешко (самурайско) лице, получена чрез несъзнателен изкуствен подбор от рибарите. Легенда от 12-ти век за войните Хейке в Япония: Смъртта на 7 годишният им император Антоку.
Наследствеността, предаването на сходни белези (черти) през поколенията.
Наследствените характеристики – предавани естествено или селектирани от човека по изкуствен път. Културни растения и селскостопански животни, получени от човека. Вкаменелостите ни говорят за същества, отдавна изчезнали до наше време – прекратените експерименти на еволюцията. Пример с вкаменени трилобити, появили се преди 600 милиона години. Просъществували са около 300 милиона годин.
Естественият подбор – велико откритие на Чарлс Дарвин и Алфред Ръсел Уолъс. Мутациите – внезапните промени в наследствеността (поради естествената радиация и др. условия), са причина за поява на други характерни черти на индивидите, според които те са по-пригодни или обратно – непригодни за живот. Успешните случаи оцеляват и дават поколения, а неуспешните – не. Бавните изменения в чертите на поколения от различни същества водят до поява на нови видове.
Идеята за велик създател (Бог) изглежда привлекателна от човешка гледна точка, поради неосъзнаването на големите възможности на естествения подбор, работил милиарди години в природата.
Космическият календар, събрал цялата история на Вселената в една наша година. Един ден от този календар е еквивалентен на период от около 41 милиона години. Земята е на възраст около 4.5 милиарда години – еквивалентно на образуването й на дата 14 септември по космическия календар. Според намерените фосили, животът се е зародил скоро след това – някъде на 25 септември. Първите форми на живот не са едноклетъчните, а са били на молекулярно равнище. Органичния бульон – строителният материал за живите организми. „Камбрийската експлозия‛ – внезапна поява на много и различни видове организми, станала около 15 декември по косм. календар, след като дотогава растенията отделили в атмосферата големи количества кислород и азот. Първите бозайници са се появили на 26 декември. Първите хора – едва преди няколко милиона години, еквивалентно на вечерта на последния ден от последния месец на косм. календар – т.е. 31 декември. Писаната човешка история заема само последните 10 секунди от календара.
Преди 65 милиона години динозаврите внезапно загинали.
Еволюцията в анимирани картинки.
Сега от нас зависи съдбата на цялото еволюционно дърво (за всички организми), развивало се 4 милиарда години – ние сме в състояние да унищожим всичко сътворено до сега от естествения подбор!
В Кралските ботанически градини в Лондон. Как растенията и ние извличаме енергията, която ни движи. За структурните схеми на организмите – ние имаме 2 ръце, 2 крака и глава, т.е. общо 5. Октоподът и стоножката например – повече, т.е. те са по друга схема.
Семейните прилики в поколенията на организмите. Спиралата на нуклеиновите кисилини, носеща наследствената информация – пътешествие в ядрото на живата клетка – в бяла кръвна клетка – лимфоцит. Репродуцирането на ДНК.
Как са възникнали молекулите на живота – опита в лабораторията със стъкленица, пълна със смес от различни газове, влизащи в състава на ранната атмосфера на Земята. След облъчване с ултравиолетова светлина се образуват органични съединения – градивните частици на протеините и нуклейновите киселини. (Това е експеримента на Харолд Урей и Станли Милър, проведен за пръв път през 50-те г. на 20-ти век.) По подобен начин би могла да се синтезира органична материя и в междузвездното пространство, а и на други светове!
Възможно развитие на живота другаде, например на свят подобен на Юпитер – „тежести‛ и „поплавъци‛, движещи се в атмосферата, и „ловци‛, хранещи се с тях.
