Космос, еп.08 – Пътуване в пространството и времето, Карл Сейгън (1980)

„Носим се в един огромен океан от пространство и време. В този океан се случват събитията, формиращи бъдещето…“
За движенията на телата в космоса – планетите около Слънцето, Слънцето около центъра на Млечния път и самият Млечен път (т.е. нашата галактика) спрямо другите галактики.
Примера с песъчинките от плажа, формирали се след дълги процеси на абразия и ерозия, след удари и търкане – сегашният им вид е следствие от минали събития. В една шепа пясък има около 10 000 песъчинки – повече от видимите с просто око звезди по небето, но общият брой съществуващи звезди във Вселената е много по-голям от броя песъчинки на всички плажове на Земята. Ние виждаме само най-близките до нас звезди.
Звучи мелодията от „Излязъл е Делю хайдутин‛.
Интерпретациите на фигурата на Голямата мечка, според различните народи – накратко. Собственото движение на звездите от Голямата мечка и от други съзвездия (Лъв, Кит, Орион) – компютърна анимация – назад и напред във времето. Раждащи се и умиращи горещи звезди в Орион, с кратък живот – само от по няколко милиона години. Съзвезията биха променили фигурите си и ако пропътуваме достатъчно дълъг път в космоса.
За разстоянията в космоса – за колко време светлината от бета-Андромеда достига до нас (тя е на 75 светлинни години).
Айнщайн и неговата Специална теория на относителността. Пространството и времето са взаимносвързани – гледайки към космоса, ние гледаме назад във времето. Разстоянието от Земята до центъра на Млечния път е 30 000 светлинни години. За разстоянието до галактиката в Андромеда – на 2 милиона светл. години от нас. Разстоянията до далечните квазари – 8 до 10 милиарда светл. години.
Има ли метод за удобно и бързо пътуване в космоса?
В Тоскана – северна Италия през 1895 г. Айнщайн размишлявал за скоростта на светлината. Защо не е възможно сумиране на скоростта на светлината с тази на излъчващото я тяло (или на отразяващото я тяло) – примера със сблъсъка на велосипедист с каруца.
Свръхзвуковите скорости – плющене на камшик, гръмотевица и звук на самолет.
Експериментът с мотопеда, движещ се хипотетично със скорост близка до светлинната: Паоло се сбогува с братчето си Винченцо и тръгва на път. Посиняването и почервеняването на образа видян отпред или след него – заснет с „магическата камера‛. Как изглежда околния свят за самият пътуващ със скорост, близка до светлинната – синееща картина в средата и почервеняваща по края на стесненото полезрение. Забавянето на времето – когато се завръща, Паоло вижда братчето си като старец.
Забавянето на времето ни осигурява средство за да достигнем звездите – при пътуването, времето и всички процеси ще са забавени за пътуващия, но на Земята никой не може да дочака завръщането му!
В домът на Леонардо да Винчи. Неговите проекти за летателни апарати. Проектите за междузвездни пътешествия: проекта Орион с оползотворяването на ядреният арсенал на Земята. Проекта Дедал с реактор за ядрен синтез (все още обаче няма такива).
С тези проекти едно пътуване до алфа-Кентавър, отстояща на 4.5 светл. години от нас, ще става за 45 години. Вероятно са възможни методи за човешка хибернация (замръзяване) или дълго пътуване в големи кораби, в които се редуват поколения хора. Проект за кораб за релативистични космически полети (с огромни скорости, близки до светлинната), снабдени със загребваща междузвезден водород фуния.
Релативистичните космически полети правят Вселената достъпна, но завръщане на Земята е невъзможно – тя и Слънцето няма да съществуват тогава! Ако не се самоунищожим, ще се отправим към звездите.
Бързото пътуване в пространството означава бързо пътуване и в бъдещето. Възможно ли е връщане в миналото? Можем ли да променим или предотвратим събития, от които зависи настоящото ни състояние? Причинно-следствената „тъкан‛ на историята. Според древните гърци, съществуват важни и по-маловажни събития, съответно способни и неспособни да изменят хода на историята. Машината на времето на Уелс.
Ако проблясъкът на науката преди 2 500 години в Йония не е бил загасен от религии и преследване, какво ли би могло да е сега?! Може би постиженията на Айнщайн щяха да бъдат открити още преди 500 години, макар и не носещи неговото име.
Формирането на Слънчевата система. Разпределението на земеподобните и юпитероподобните планети в Слънчевата система и възможното разпределение в други звездни планетни системи. Въображаеми пейзажи от планети, обикалящи около двойни звезди.
Развитието на живота на Земята – еволюцията в анимирани картинки (като във 2-ра серия).
За смисълът на живота – перспективите пред цивилизацията ни: провал (самоунищожение) или смислен живот с вълнуващо бъдеще.