Космос, еп.09 – Животът на звездите, Карл Сейгън (1980)
С участието на
Примерът с разрязването на ябълков пай и достигане до размерите на атомите – в Университета в Кеймбридж, където за пръв път е разгадана природата на атома. Накратко и образно за строежа на атомите и техните размери. За големите числа „Гугъл‛ (10 100 – Googol) и гугълплекс – 10 на степен „гугъл‛, сравнението им с безкрайността, атрактивното размотаване на лента с нулите на гугълплекса, начина за съкратено изписване на гугълплекс.
Размислите за съществуването на атомите – от времето на Демокрит от Абдера – през V-ти в. пр. Хр.
Видове атоми – снимка на урановите атоми, демонстрация със стъклените шишенца съдържащи 92 хим. елементи – той ги хвърля нагоре и падайки, те се подреждат в Менделеевата таблица.
Структурата на атома – неутрони, електрони, протони и техният брой, определящ атомните числа (поредния номер в таблицата). За ядрените сили в атомното ядро, държащи протоните и преодоляващо електрическото им отблъскване. За произхода на хим. елементи и накратко за състава на Вселената – 99 % водород и хелии, от които в недрата на звездите се раждат останалите хим елементи.
Раждането на звезди в мъглявините от газ и прах – пример с мъглявината М42 в Орион, на 1 500 св. г. от нас. Получавайки се хелиево ядро от 2 атома вдород, се излъчва квант (фотон) – затова звездите светят. Накратко за звездообразуването в мъглявините – пример с Плеядите и други мъглявини. Температурите на Слънцето – 6 000 градуса на повърхността и 20 милиона – в ядрото му.
Живота на звездите протича между два колапса (две свивания) – веднъж при раждането, при свиване на мъглявината от междузвезден газ/прах и втори път – при гибелта на вече светещата звезда. Динамика на процеса – противодействие на сили и наляганията.
Смъртта на звездите в зависимост от началната им маса:
1. Ако е със 1 слънчева маса – свиване до определяне плътността и размерите и от силите на отблъскване на електроните – бяло джудже. Това е например Слънцето, свито до размерите на Земята и обгърнато от пръстеновидна мъглявина от изхвърлената от повърхността му атмосфера – както се вижда сега М57 в Лира или мъглявината „Охлюв‛ във Водолей (това са т. нар. планетарни мъглявини). Слънцето е вероятно звезда от трето поколение, образувано от материята, изхвърлена от други загинали преди него звезди;
2. Ако е с 1.5 до 2 пъти слънчевата маса – свиване до определяне плътността и размерите й от ядрените сили – след взрив на свръхнова тя се свива до неутронна звезда. При този взрив се образуват и изхвърлят в космоса по-тежките от хелия хим. елементи. Като пример – неутронна звезда би могло да бъде Слънцето, свито до размерите на голям град. Слънцето обаче няма да се превърне в свръхнова – то е с недостатъчна маса и не може да се свие в такъв силен колапс, затова не може и да достигне до такъв мощен взрив;
3. Ако е с 3 пъти слънчевата маса – безкрайно свиване до изчезване – звездата става черна дупка.
Предупредиителните симптоми – звездата става нестабилна, пулсира и се издува до червен гигант. Ядрото се свива, а високите температури разшряват звездната атмосфера – при Слънцето се очаква диаметърът му да стигне до орбитите на Меркурий и Венера, а може би и до Земната, поглъщайки съответните планети. Земята ще бъде изсушена и изгорена.
Ние сме съставени от звездна материя, т.е. по-тежките от хелия елементи, съставящи нас и нашата природа, са синтезирани в далечните звезди и са изхвърлени в космоса преди милиарди години, при тяхната гибел (например когато са експлодирали в свръхнови). По-късно тежките хим. елементи са влезли в състава на познатите ни планети, вкл. и Земята.
Частиците с високи енергии – експериментът с парче уранова руда и гайгеров брояч в пещера, отчитане на естествената радиация на магмените скали и космическите лъчи. Последните и естествения радиоактивен фон предизвикват случайни мутации в живите организми, намесвайки се така в тяхната еволюция. Космическите лъчи се излъчват от взривили се свръхнови звезди. След това тези лъчи милиони години са се движили в космическото пространство и накрая някои от тях достигат Земята, облъчвайки нас. Тъй като еволюцията на живота на Земята се движи отчасти чрез мутации, предизвикани от тези лъчи (т.е. от взривилите се загинали звезди), ние сме свързани с космоса в най-дълбок смисъл.
На 4 юли 1054 г. китайски астрономи отбелязали поява на свръхнова: „гостуваща звезда‛ в съзвездие Бик (Телец). Звездата по яркост съперничела на пълнолунието – виждала се и денем. Яркостта й била такава в продължение на 3 месеца. Днес на нейното мято се вижда слаба мъглявина (М1 – Ракообразната в Бик) – останка след смъртта на тази взривила се звезда. Сега в центъра на Ракообразната се върти неутронна звезда-пулсар, образувала се след взрива.
Примери за изродена материя от неутронна звезда – като плътност и тежест.
Играта на гравитацията – кога започва да се изкривява светлинният лъч. Черните дупки – теорията за тях е създадена през 1783 г. Изкривяване на пространството от масата – опита с топка, пусната да се търкаля на огъната по Z от друга тежест мрежа. Топката обикаля около другата тежест както планета около Слънцето.
Червейните дупки – идеята за пътуване в просранството и времето през тунели, отворени от черни дупки.
Накратко за двойните звези, за възрастта на Галактиката и за движенията на звездите след раждането им.
