ИЗБЕРЕТЕ ЕПИЗОД:

Космос, еп.13 – Кой ще защити Земята? Карл Сейгън (1980)

С участието на

Серия 13, последна, заключителна – „Кой говори от името на Земята?‛ (или „Кой ще защити Земята‛);
Цитата от Второзаконие 30:19.
Примери за среща между цивилизации – миролюбивата среща между Тлингитите и Ла Перуз и завоевателната мисия на испанските конквистадори, предвождани от Кортес, срещу ацтеките в Мексико.
Правото ни на избор – в опасност е цялото човечство от самоунищожение. За перспективите, очакващи ни в космоса. Дали в цивилизации като нашата не е заложен стремеж към самоунищожение?
Сънят и кошмарите на Сейгън – той търси цивилизации в галактиката, открива планета с признаци на интелигентен живот и изведнъж – мрак, самоунищожение. На връщане към Земята той гледа телевизиони предавания, разпространяващи се със светлинна скорост около Земята. Изведнъж – тишина, самоунищожение!
Ядрената война – всеки знае че е безумие, но всяка държава си има оправдание за нея!
Общото количество на всички бомби, хвърлени през Втората световна война – около 2 милиона тона динамит (2 мегатона). Днес 2 мегатона са еквивалентни на една атомна бомба, а вече има десетки хиляди такива, насочени към 15 000 избрани цели по целия свят! Обща разрушителна мощ на ядрения арсенал на всички световни сили взети заедно – много повече от 10 000 мегатона.
Накратко за политическите игри и дразги между САЩ и СССР – тогава. Опасния баланс на терора.
За появата на нови прогресивни съзнания – например на това, че Земята е единен сложен организъм, който ако воюва сам срещу себе си е обречен.
Образът на Земята – проучвана и измервана още в 3-ти век пр. Хр. от Ератостен в Египет. Ератостен бил управител на великата Александрийска библиотека – научният център на античния свят. Ератостен критикувал Аристотел за шувинизмът му – за неговите схващания, че гърците били избран народ и че всички други са варвари. Александър бил изобразяван като египетски фараон, но гърците все пак вярвали в своето превъзходство. Птолемеите наследили Александър. Те подкрепяли развитието на знанията и някои от дотогавашните предстваи за космоса (в смисъл – за света) били променени. Създавала се наука: Всички тези знания били съхранявани в Александрийската библиотека:
Ератостен измерил размерите на Земята, картографирал я и твърдял, че тя може да се обиколи по вода. Хипарх предположил, че звездите се раждат, бавно се движат векове наред и накрая загиват – смайващо добро прозрение за времето си! Той направил каталог на звездите и тяхната яркост, за да ги следи и да определи дали наистина стават такива промени с тях. Евклид написал учебник по геометрия, който бил ползван 23 века след него. Гален написал трудове по лечителство и анатомия. Херон от Александрия изобретил парни двигатели и трансмисии. Той е автор на първата книга за роботи. Колко различен би бил нашият свят, ако тези открития бяха използвани за всеобщото благо.
Всички тези познания обаче не били популяризирани, правилността на робството не било оспорено, народът нямал полза и дори не знаел за откритията, правени в Алекс. библиотека. След това последната била опожарена от тълпата.
Историята на Хипатия – последният учен от библиотеката, родена през 370 г сл. Хр. в Александрия. Убита от фанатизирана християнска тълпа през 415 г. сл. Хр. Разрастващото се тогава християнство е смятало дори и науката за ерес! Така Алекс. библиотека била изгубена за нас – поучителна грешка, която не бива да се повтаря в какъвто и да е подобен вариант.
Началото – преди 15 млрд. години – Големият взрив, появата на тежките хим. елементи в ядрата на първото поколение звезди и изхвърлянето им в космоса при тяхната гибел. Накратко за появата на живота и връзката ни с космоса. Ние сме звездна материя, черпеща звездна светлина (енергия от Слънцето). Древните обсерватории построени за прогнозиране смяната на сезоните чрез следене движенията на небесните тела.
За смисъла от изучаването на Вселената, за това как всяко дете отново се среща с космоса, опознавайки света за себе си. За тези, които с необуздана страст копнеят да разберат света. Науката – инструмент, приложим за всичко. Ние виждаме по-далече от предшествениците си, само защото сме се качили на раменете им.
За смисълът да оцелеем – задължение не само към нас, но и към самия космос, от който сме произлезли.

Съставил: Пенчо Маркишки, 1991 г.

Подобни филми

НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

×