Броненосецът Потьомкин / Броненосец Потёмкин (1925)

Матросите от кораб се бунтуват затова, че ги хранят с червясала храна. Подбудителите на бунта са осъдени на разстрел, но по време на изпълнението му останалите матроси се хвърлят, за да ги освободят. Офицерите са изхвърлени зад борда, но матросът вдъхновител загива в схватката. Населението на Одеса се стича на погребението на матроса. Повиканите правителствени сили безжалостно започват да разстрелват мирните жители на знаменитата Одеска стълба. Изпратена е и военна ескадра, но матросите отказват да стрелят по въстаниците.

„Броненосецът Потьомкин“ – толкова известен филм! Втората отличителна лента на Сергей Айзенщайн е не само стадий от идеологическия конфликт между Изтока и Запада, между „левите“ идеи и реакционната политика, но и филм, който трябва да бъде видян от всеки любител на киното! Десетилетията на цензура и активна подкрепа, на безброй думи, анализиращи структурата му, неговия символизъм, неговото вдъхновение, ефект и хиляди визуални препратки служат, за да ни затруднят да видим историята зад филма. „Броненосецът Потьомкин“ на Айзенщайн може да не е исторически съвсем точен, но неговия легендарен поглед към потисничеството, недоволството, индивидуалните и колективни действия и артистична амбиция да се работи едновременно с тяло, светлина, обикновени предмети, символи, лица, движение, геометрични форми… е уникално подбрана тематика. И като истински артист Айзенщайн създава величествен и затрогващ мит. Трабва да се помни обаче, че тази естетическа чувствителност е подплатена и с политическо значение: „промяната на света от осъзнатия човек“, който мечтае, а това се нарича „революция“. Но дори без съзнаването на това или по-добре – без точното осъзнаване за това в какво се превръща – вятърът на епичното приключение продължава да духа на екрана и да движи промяната. Както и да изберем да го наричаме, приключението е уникален импулс, който тласка хората от Одеса към свобода, матросите от едноименния броненосец – на борба срещу глада и унижението, а самият Айзенщайн – към създаването на нови кинематографични форми и ритъм. „Броненосецът Потьомкин“ е гледан толкова често в съкратена форма или в откъси от най-известните му сцени, че сякаш е изненада да откриеш колко е въздействащ в неговата цялост като драматична и вълнуваща история, а не като кутия за безценни бижута, от която да извадиш отделни неща при случай. Този нов невинен подход към филма връща смисъла на познатите ни образи – детската количка по стълбите, лицето на мъртвия матрос под навеса на кея, червеите в месото, кожените ботуши, пушките, насочени срещу телата и лицата, очилата на сляпата политическа, военна и религиозна власт. Тогава, преди всичко това да стане идеологическа интерпретация, каменния лъв оживява, за да изреве с гняв и желание за живот, който се превръща в метафора на самия филм и възвишената и смела идея на киното. Той се откъсва от постамента, за да бъде открит отново, жив и бодър, от всеки, който го гледа.

БРОНЕНОСЕЦЪТ „ПОТЬОМКИН“

pежисьор: Сергей АЙЗЕНЩАЙН

cценарий: Нина Агаджанова

oператор: Едуард Тисе

музика: Едмунд Майзел

в ролите:
Александър Антонов, Владимир Барски, Григорий Александров, Иван Бодров, Михаил Громов, Прокопенко, Александър Левшин, Беатрис Витолди, Сергей Айзенщайн и др.
продукция: Госкино

филмът е ням. Има музикален съпровод.

Натисни ТУК с десен бутон, за да свалиш субтитрите

(Visited 60 times, 1 visits today)

Подобни филми

Видеото е включено в следния канал:

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

SuperWebTricks Loading...