ИЗБЕРЕТЕ ЕПИЗОД:

Космос, еп.01 – Бреговете на космическия океан, Карл Сейгън (1980)

С участието на

Историята на човешкото познание е подчинена на стремежа да открием връзката си с Вселената. Заедно с ненадминатия разказвач Карл Сейгън ще се отправим на едно пътуване през океана на времето и пространството към откритието, колко крехка е тази връзка и колко трудно е да се опазим от самите себе си.

Кратък опис на съдържанието на 13-те серии на филма „Космос‛ от Карл Сейгън.

Серия 1 – уводна: „Бреговете на космическия океан“
Първата фраза: „Космосът е всичко, което е било, е и някога ще бъде‛ – Сейгън размишлява край брега на океана: за мащабите и възрастта на космоса, за мястото ни в него, за опасността пред нашата цивилизация, в смисъл – ядреното самоунищожение и за нашият вид – човека.
„На прага сме на едно пътешествие в космоса…‛ – уводни думи за бъдещото съдържание на сериала – история на една планета. История за нас и живите организми, с които я споделяме.
„Повърхността на Земята е брегът на космическия океан. На този бряг сме научили почти всичко, което знаем… ние сме средство космосът да опознае себе си…‛. „Корабът на въображението… идеален и органичен като семе на глухарче…‛. Сейгън пуска едно семе от глухарче по вятъра и се пренасяме в космоса с кораба на въображението.
Космически картини – пътуване от далечния космос към Млечния път и към Слънчевата система в него.
На Земята – в Александрия:
Ератостен, живял през 3-ти век пр. Хр., главен библиотекар в Александрийската библиотека, е измерил обиколката на Земята по наклона на слънчевите лъчи на 2 места с различна географска ширина – Сиена и Александрия. Обяснения на метода. Неговият резултат бил 40 000 км обиколка на Земята.
Съвременна Александрия, библиотеката – това, което е останало от нея.
За някои учени, работили в Александр. библиотека:
Астрономът Хипарх, който картографирал съзвездията и определил яркостта на звездите;
Евклид, който систематизирал геометрията и написал учебник по геометрия;
Дионис от Тракия, който дефинирал частите на речта – съществителни, глаголи и пр.;
Херофилий, който определил, че не сърцето, а мозъкът е център на интелекта;
Архимед – великият гении на механиката;
Астрономът Птолемей, който съставил по-голямата част от псевдонауката астрология. Неговата погрешна геоцентрична система била възприета цели 1 500 години – пример за голяма заблуда в науката;
Астрономът Аристарх от Самос, който твърдял, че Земята е една от планетите и като останалите тя обикаля около Слънцето. Той смятал, че звездите са на огромно разстояние от нас. Опитал се да измери разстоянието до Слънцето като наблюдавал лунните фази. Всичко това е било учудващо вярно за времето преди 2 000 години!
Хипатия – математичка и астрономка, последният учен в библиотеката преди пожарът, станал 7 века след основаването й.
Знае се за съществуването на 3-томна история на света, изгубена днес, писана от вавилонския свещенник Беросус. Според него, времето от Сътворението до Великият потоп било 432 000 години – 100 пъти повече, отколкото се твърди в Библията.
Преоткриването на трудовете на тези антични учени направило възможен Ренесанса през 15-ти век. Йохан Кеплер през 1600 г. преоткрива идеите на Аристарх.
За по-късните открития относно космоса – накратко: за разширяването на Вселената – Хюмасън в обсерваторията Маунд Уиилсън, за Големият взрив и космичския календар – кратък преглед на по-важните събития в историята на Вселената.
Отнова за възможността ни да избираме – да изберем живота и да опознаваме Вселената или да изберем самоунищожението на цивилизацията си.

Серия 2 – „Един глас в космическата фуга‛;
Вероятността да съществува живот другаде освен на Земята. Типът живот на Земята (на белтъчна основа) – може би е само един единствен мотив от музиката на живота – в смисъл, че вероятно са възможни други форми на живот, на друга основа.
Как е възникнал живота, как е еволирал до днешният си вид на Земята. Разказа за раците с форма на човешко (самурайско) лице, получена чрез несъзнателен изкуствен подбор от рибарите. Легенда от 12-ти век за войните Хейке в Япония: Смъртта на 7 годишният им император Антоку.
Наследствеността, предаването на сходни белези (черти) през поколенията.
Наследствените характеристики – предавани естествено или селектирани от човека по изкуствен път. Културни растения и селскостопански животни, получени от човека. Вкаменелостите ни говорят за същества, отдавна изчезнали до наше време – прекратените експерименти на еволюцията. Пример с вкаменени трилобити, появили се преди 600 милиона години. Просъществували са около 300 милиона годин.
Естественият подбор – велико откритие на Чарлс Дарвин и Алфред Ръсел Уолъс. Мутациите – внезапните промени в наследствеността (поради естествената радиация и др. условия), са причина за поява на други характерни черти на индивидите, според които те са по-пригодни или обратно – непригодни за живот. Успешните случаи оцеляват и дават поколения, а неуспешните – не. Бавните изменения в чертите на поколения от различни същества водят до поява на нови видове.
Идеята за велик създател (Бог) изглежда привлекателна от човешка гледна точка, поради неосъзнаването на големите възможности на естествения подбор, работил милиарди години в природата.
Космическият календар, събрал цялата история на Вселената в една наша година. Един ден от този календар е еквивалентен на период от около 41 милиона години. Земята е на възраст около 4.5 милиарда години – еквивалентно на образуването й на дата 14 септември по космическия календар. Според намерените фосили, животът се е зародил скоро след това – някъде на 25 септември. Първите форми на живот не са едноклетъчните, а са били на молекулярно равнище. Органичния бульон – строителният материал за живите организми. „Камбрийската експлозия‛ – внезапна поява на много и различни видове организми, станала около 15 декември по косм. календар, след като дотогава растенията отделили в атмосферата големи количества кислород и азот. Първите бозайници са се появили на 26 декември. Първите хора – едва преди няколко милиона години, еквивалентно на вечерта на последния ден от последния месец на косм. календар – т.е. 31 декември. Писаната човешка история заема само последните 10 секунди от календара.
Преди 65 милиона години динозаврите внезапно загинали.
Еволюцията в анимирани картинки.
Сега от нас зависи съдбата на цялото еволюционно дърво (за всички организми), развивало се 4 милиарда години – ние сме в състояние да унищожим всичко сътворено до сега от естествения подбор!
В Кралските ботанически градини в Лондон. Как растенията и ние извличаме енергията, която ни движи. За структурните схеми на организмите – ние имаме 2 ръце, 2 крака и глава, т.е. общо 5. Октоподът и стоножката например – повече, т.е. те са по друга схема.
Семейните прилики в поколенията на организмите. Спиралата на нуклеиновите кисилини, носеща наследствената информация – пътешествие в ядрото на живата клетка – в бяла кръвна клетка – лимфоцит. Репродуцирането на ДНК.
Как са възникнали молекулите на живота – опита в лабораторията със стъкленица, пълна със смес от различни газове, влизащи в състава на ранната атмосфера на Земята. След облъчване с ултравиолетова светлина се образуват органични съединения – градивните частици на протеините и нуклейновите киселини. (Това е експеримента на Харолд Урей и Станли Милър, проведен за пръв път през 50-те г. на 20-ти век.) По подобен начин би могла да се синтезира органична материя и в междузвездното пространство, а и на други светове!
Възможно развитие на живота другаде, например на свят подобен на Юпитер – „тежести‛ и „поплавъци‛, движещи се в атмосферата, и „ловци‛, хранещи се с тях.

Космос еп.3 – Хармония на световете
Абсурдността на астрологията и реалните обяснения за природата на космическите обекти в астрономията. Примери с различни хороскопи, предсказани за един и същи ден. Астрономията и астрологията се разделят по времето на Кеплер.
Природните закони – как са били открити и осъзнати. Изводът, че светът е познаваем.
За тълкуването на някои съзвездия. Когато през 17-ти век европейските мореплаватели видяли южното небе, те нарекли съзвездия на уреди – Микроскоп, Телескоп, Компас и пр. Повторяемостта и предсказуемостта в появата на съзвездията през разни части (сезоните) на годината.
Каменният храм-обсерватрия на Анасазите в Америка. Там се е отчитало лятното слънцестоене и лунние цикли.
Видимите траектории на планетите сред звездите. Представите за Слънчевата система: Геоцентричната система на Клаудиус Птолемей – вавилонски астроном и астролог. През 1543 г. полският духовник Николай Коперник публикувал друго обяснение – Хелиоцентрична система.
Йохан Кeплер – роден в Германия през 1571 г. Кеплер и Тихо Брахе.
3-те закона на Кеплер.
За големият принос на Кеплер към съвременната астрономия.

Серия 4 – „Рай и ад‛;
Възможните катастрофи на Земята – Тунгуския метеорит през 1908 г. Ако днес се случи подобна катастрофа, тя в паниката може да се вземе за ядрен удар и да предизвика ответен удар по враговете на дадената държава – една потенциална опасност и причина за ядрена война.
Кометите и суеверията за тях.
През 1705 г. Едмунд Халей открива, че една и съща комета се връща на всеки 76 години – наречената на неговото име 1P Haley.
Орбитите на кометите и как те се изменят под влияние на гравитацията на големите планети.
За планетите и техните размери: Земята се побира 1000 пъти в обема на Юпитер.
Метеорен удар по Луната, наблюдаван от монасите в Кентърбърийската катедрала през 1178 г. От обсерваторията Макдоналд на Тексаския университет правят лазерни измервания, с които е установено остатъчно люлеене на Луната след този удар. Ударният кратер, останал от този сблъсък, е наречен „Джордано Бруно‛. Луната е била ударена от голям астероид и преди 3.9 млрд. години.
Астероидите и спътниците на Марс – Фобос, Амалтея – спътник на Юпитер и съставящите тела на пръстените на Сатурн.
Предположението на Имануел Великовски от 1950 г. за произхода на Венера от Юпитер.
Догатките за условията на Венера и първите снимки от руските апарати „Венера‛ (снимки от „Венера-9‛), кацали там.
Разлагане на светлината на спектър с призма и спектралният анализ.
Парниковият ефект на Венера довел до условията там, които са като във фурна – над 300 градуса температура при много високо налягане – 90 атмосфери.
Поуката и предупреждението – парников ефект е възможен и на Земята с подобни пагубни последствия.
Големият сфинкс в Египет, създаден преди 5 500 години – щетите от ерозията по него за това време.
Изсичането на горите и унищожаването на пасищата. Унищожаването на растителността е предпоставка за бъдеща ерозия и парников ефект. Отражателната способност на оголената земна повърхност се повишава.

Серия 5 – „Балада за една червена планета‛;
Марсианците – човешките фантазии, проектирани спрямо Марс. Пърсивал Лоуел – вярвал в съществуването на живот на Марс, построил обсерватория, разчертал въображаемите канали на Марс, за каквито за пръв път съобщава италианският астроном Скиапарели през 1877 г.
Лоуел продължил наблюденията на Скиапарели, като за целта пострил обсерватия във Флагстаф, Аризона.
Робърт Годард експериментирал с ракети и мечтал за междупланетни пътувания през 1899 г.
По какво може да се разбере дали е населена една планета – пример за Земята.
Разказ и снимки за повърхността на Марс. Скоростта на марсианските ветрове достига до около половината от звуковата скорост (последната е 333 м/s във въздух).
На 20 юли 1976 г. Викинг 1 каца на Марс. Снимки от Викингите 1 и 2. Биологичните експерименти на Викинг за търсене на микроорганизми.
Веществата изграждащи живота. За вероятността да съществуват видове живот, изграден на друга основа – непротеинова, с друга биохимия.
За идеята, че са необходими всъдеходни апарати, изследващи Марс.
За идеята на Улф Вишняк за търсене на евентуален живот на Марс – „Вълчият капан‛.
За идеята за транформиране на пустата повърхност на Марс чрез растения.

Серия 6 – „Разкази на пътешественици‛;
На път към Слънцето с кораба на въображението – големите светове (планетите Уран, Сатурн и Юпитер).
В лабораторията за реактивни полети (JPL) на NASA в Пасадена, Калифорния.
За устройството на двата кораба „Вояджър‛ – снабдени с по 2 телевизионни камери, 3 компютъра, радиоантена за далечна връка със Земята, малка атомна електроцентрала, златните плочи с послания и музика от Земята.
През един месец разлика в края на лятото на 1977 г. са изстреляни двата кораба „Вояджър-1‛ и „Вояджър-2‛.
Съпоставка на времето, необходимо за пътуване на Вояджър до планетите с времето, необходимо на мореплавателите през 16-ти и 17-ти век за прекосяване на океаните.
За древните мореплавателски експедиции – Африка е била обиколена от финикийски мореплаватели на служба при египетския фараон, още през 7-ми век пр. Хр.
Флотилия от китайски йонки по време на династията Минг, са изследвали Индия и Африка.
В Холандия през 17-ти век – време на географски изследвания и на подем в науката. Времето на Просвещението. Холандия била убежище за интелектуалците, бягащи от другите страни на Европа, поради гонения. През него време там са живяли философът Спиноза, математикът Рене Декарт, политолога Джон Лог, астрономът Галилео Галилей, открил лунните кратери, фазите на Венера, 4-те най-големи луни на Юпитер – т. нар. Галилееви спътници и др.
Определянето на географската дължина – главен проблем в мореплаването тогава. Този проблем се решавал чрез уреди за точно измерване на времето.
Кристиян Хюйгенс, син на Константин Хюйгенс – дипломат и книжовник, композитор и музикант, откривателят на таланта на художника Рембранд ван Рейн.
Кристиян Хюйгенс – съвременник на изобретяването на микроскопа от Антони ван Льовенхук, в Холандия. Льовенхук бил приятел на Хюйгенс. Льовенхук открива микроорганизмите в капка вода.
Телескопът и микроскопът, изобретени в Холандия, разширили човешкото зрение към света на много голямото и много малкото.
Хюйгенс предлага идеята, че светлината е вълна. Той открива същността на пръстена на Сатурн и спътникът му Титан. Той изобретил различни прецизни механизми за измерване на времето, вкл. и часовника с махало. Възприемал и популяризирал идеите на Коперник за хелиоцентричната система.
За Юпитер, историята на образуването му и неговите спътници.
Снимки от Вояджър. На 9 юли 1979 г. в лабораторията JPL постъпват първите данни и снимки за Юпитер (за спътника Европа), изпратени от Вояджър.
Пътят на изображенията от Вояджър до нас. Снимките на Европа. Снимки на активни изригвания на Йо.
Как би изглеждал корабен дневник на Вояджър, писан от въображаем екипаж, пътуващ в него.
Сатурн и пръстените му.

Серия 7 – „Гръбнакът на нощта‛;
В Бруклин – в родния квартал на Сейгън. Какво се звездите? Сейгън преподава в училището, където е бил ученик някога. Той разкрива на децата някои основни понятия от астрономията.
За предствите за звездите и Млечния път на древните ловуващи народи – далечни огньове и „Грабнакът на нощта‛ – за Млечния път.
Боговете и предстваите за тях. Храма на богинята Хера на остров Самос – едно от чудесата на света. Преди 25 века на остров Самос започнали да вярват, че всичко е изградено от малки частици – атоми. Че Земята е планета, обикаляща около Слънцето. През 6-ти в. пр. Хр. се развила нова идея – че Вселената е познаваема.
Пърият йонийски учен бил Талес от град Милет, който се досетил за съществуването на някои тектонични процеси, отговорни за образуване на сушата над водата. Той също така донесъл астрономията и геометрията от Вавилон и Египет.
Анаксимандър от същия гр. Милет – приятел на Талес – който по сянката на вертикален стълб определил продължителността на годината и сезоните. Анаксимандър изучавал и живите същества, като заключил, че животът е произлязъл във водата и в калта, а после е колонизирал сушата. Досетил се е, че човекът е еволирал от по-прости форми на живот.
През 540 г. пр. Хр. тиранинът Поликрат построил тунел дълъг 1 км. през планината, с цел водоснабдяване. Това било дело на Теодорус – главен инженер. Тунелът бил почнат от двете страни на планината и срещнат по средата – голямо постижение за времето си. Теодорус се счита за изобретател на ключа, дърводелският метър, отвеса, грънчарското колело, леенето на бронз и др.
Емпедокъл направил изследвания за същността на въздуха – експеримента с „водокрадеца‛.
Демокрит от йонийския град Абдера дал дефиниция за понятието атом. Той вярвал, че голям брой други светове се носят в пространството. Вярвал, че световете се раждат и умират, допускал че някои са изобилно населени а други – пусти. Първи установил, че Млечният път е съвкупност от светлината на много звезди, струпани в него. Демокрит казвал, че човекът е един микрокосмос.
Анаксагор казвал, че Луната не е бог, а съставена от материя и че Слънцето е нажежено тяло, далече в небето.
Питагор живял на остров Самос през 6-ти в. пр. Хр. Той се досещал че Земята е сфера, както изглеждали видимо Луната и Слънцето. Или е забелязал облата сянка на Земята върху Луната при лунни затъмнения. Или пък е следял как мачтите на отдалечаващите се кораби се скривали последни зад хоризонта. Питагор вярвал, че в природата всичко се подчинява на математическа хармония. Идеята, че небесните тела се движат под влиянието на нещо като „музика на сферите‛ е също от Питагор. За пръв път Питагор използвал думата „космос‛ – ред във Вселената. Питагор обаче отхвърлял експерименталните методи в науката – той смятал, че природните закони могат да се извлекат само с размисъл. Това било голяма негова грешка. Затова последователите на Питагор – питагорейците, са се превърнали в мистици. За 5-те фигури със страни – правилни многоъгълници. Кубът например се свързвал със Земята. Додекаедърът се свързвал с космоса. Той имал 12 стени – првилни петоъгълници.
Платон също отричал нуждата от експериментиране и наблюдения. Тези тенденции затруднии по-късно дори Йохан Кеплер през 1600 г., който упорито се мъчил да представи структурата на космоса чрез питагоровите триизмерни фигури.
Аристарх, роден в Самос 3 века след Питагор, твърдял, че Земята обикаля около Слънцето, а по големината на земната сянка върху Луната по време на лунни затъмнения, той разбрал, че Слънцето е много по-голямо от Земята и е много отдалечено. Затова Аристарх поставил Слънцето, а не Земята като център на Сл. система. Той обаче бил обвинен в ерес.
Опитът на Хюйгенс с ламарина с пробити отвори, за намиране разстоянието до Сириус.
За някои от начините за търсене на планети около други звезди – експерим енти в класната стая.
Урок за Млечния път – какво представлява, как се вижда и къде се намираме ние в него.
Накратко за другите галактики и за мястото ни във Вселената.

Серия 8 – „Пътуване в пространството и във времето‛:
„Носим се в един огромен океан от пространство и време. В този океан се случват събитията, формиращи бъдещето…‛ – начални фрази.
За движенията на телата в космоса – планетите около Слънцето, Слънцето около центъра на Млечния път и самият Млечен път (т.е. нашата галактика) спрямо другите галактики.
Примера с песъчинките от плажа, формирали се след дълги процеси на абразия и ерозия, след удари и търкане – сегашният им вид е следствие от минали събития. В една шепа пясък има около 10 000 песъчинки – повече от видимите с просто око звезди по небето, но общият брой съществуващи звезди във Вселената е много по-голям от броя песъчинки на всички плажове на Земята. Ние виждаме само най-близките до нас звезди.
Звучи мелодията от „Излязъл е Делю хайдутин‛.
Интерпретациите на фигурата на Голямата мечка, според различните народи – накратко. Собственото движение на звездите от Голямата мечка и от други съзвездия (Лъв, Кит, Орион) – компютърна анимация – назад и напред във времето. Раждащи се и умиращи горещи звезди в Орион, с кратък живот – само от по няколко милиона години. Съзвезията биха променили фигурите си и ако пропътуваме достатъчно дълъг път в космоса.
За разстоянията в космоса – за колко време светлината от бета-Андромеда достига до нас (тя е на 75 светлинни години).
Айнщайн и неговата Специална теория на относителността. Пространството и времето са взаимносвързани – гледайки към космоса, ние гледаме назад във времето. Разстоянието от Земята до центъра на Млечния път е 30 000 светлинни години. За разстоянието до галактиката в Андромеда – на 2 милиона светл. години от нас. Разстоянията до далечните квазари – 8 до 10 милиарда светл. години.
Има ли метод за удобно и бързо пътуване в космоса?
В Тоскана – северна Италия през 1895 г. Айнщайн размишлявал за скоростта на светлината. Защо не е възможно сумиране на скоростта на светлината с тази на излъчващото я тяло (или на отразяващото я тяло) – примера със сблъсъка на велосипедист с каруца.
Свръхзвуковите скорости – плющене на камшик, гръмотевица и звук на самолет.
Експериментът с мотопеда, движещ се хипотетично със скорост близка до светлинната: Паоло се сбогува с братчето си Винченцо и тръгва на път. Посиняването и почервеняването на образа видян отпред или след него – заснет с „магическата камера‛. Как изглежда околния свят за самият пътуващ със скорост, близка до светлинната – синееща картина в средата и почервеняваща по края на стесненото полезрение. Забавянето на времето – когато се завръща, Паоло вижда братчето си като старец.
Забавянето на времето ни осигурява средство за да достигнем звездите – при пътуването, времето и всички процеси ще са забавени за пътуващия, но на Земята никой не може да дочака завръщането му!
В домът на Леонардо да Винчи. Неговите проекти за летателни апарати. Проектите за междузвездни пътешествия: проекта Орион с оползотворяването на ядреният арсенал на Земята. Проекта Дедал с реактор за ядрен синтез (все още обаче няма такива).
С тези проекти едно пътуване до алфа-Кентавър, отстояща на 4.5 светл. години от нас, ще става за 45 години. Вероятно са възможни методи за човешка хибернация (замръзяване) или дълго пътуване в големи кораби, в които се редуват поколения хора. Проект за кораб за релативистични космически полети (с огромни скорости, близки до светлинната), снабдени със загребваща междузвезден водород фуния.
Релативистичните космически полети правят Вселената достъпна, но завръщане на Земята е невъзможно – тя и Слънцето няма да съществуват тогава! Ако не се самоунищожим, ще се отправим към звездите.
Бързото пътуване в пространството означава бързо пътуване и в бъдещето. Възможно ли е връщане в миналото? Можем ли да променим или предотвратим събития, от които зависи настоящото ни състояние? Причинно-следствената „тъкан‛ на историята. Според древните гърци, съществуват важни и по-маловажни събития, съответно способни и неспособни да изменят хода на историята. Машината на времето на Уелс.
Ако проблясъкът на науката преди 2 500 години в Йония не е бил загасен от религии и преследване, какво ли би могло да е сега?! Може би постиженията на Айнщайн щяха да бъдат открити още преди 500 години, макар и не носещи неговото име.
Формирането на Слънчевата система. Разпределението на земеподобните и юпитероподобните планети в Слънчевата система и възможното разпределение в други звездни планетни системи. Въображаеми пейзажи от планети, обикалящи около двойни звезди.
Развитието на живота на Земята – еволюцията в анимирани картинки (като във 2-ра серия).
За смисълът на живота – перспективите пред цивилизацията ни: провал (самоунищожение) или смислен живот с вълнуващо бъдеще.

Серия 9 – „Животът на звездите‛;
Примерът с разрязването на ябълков пай и достигане до размерите на атомите – в Университета в Кеймбридж, където за пръв път е разгадана природата на атома. Накратко и образно за строежа на атомите и техните размери. За големите числа „Гугъл‛ (10 100 – Googol) и гугълплекс – 10 на степен „гугъл‛, сравнението им с безкрайността, атрактивното размотаване на лента с нулите на гугълплекса, начина за съкратено изписване на гугълплекс.
Размислите за съществуването на атомите – от времето на Демокрит от Абдера – през V-ти в. пр. Хр.
Видове атоми – снимка на урановите атоми, демонстрация със стъклените шишенца съдържащи 92 хим. елементи – той ги хвърля нагоре и падайки, те се подреждат в Менделеевата таблица.
Структурата на атома – неутрони, електрони, протони и техният брой, определящ атомните числа (поредния номер в таблицата). За ядрените сили в атомното ядро, държащи протоните и преодоляващо електрическото им отблъскване. За произхода на хим. елементи и накратко за състава на Вселената – 99 % водород и хелии, от които в недрата на звездите се раждат останалите хим елементи.
Раждането на звезди в мъглявините от газ и прах – пример с мъглявината М42 в Орион, на 1 500 св. г. от нас. Получавайки се хелиево ядро от 2 атома вдород, се излъчва квант (фотон) – затова звездите светят. Накратко за звездообразуването в мъглявините – пример с Плеядите и други мъглявини. Температурите на Слънцето – 6 000 градуса на повърхността и 20 милиона – в ядрото му.
Живота на звездите протича между два колапса (две свивания) – веднъж при раждането, при свиване на мъглявината от междузвезден газ/прах и втори път – при гибелта на вече светещата звезда. Динамика на процеса – противодействие на сили и наляганията.
Смъртта на звездите в зависимост от началната им маса:
1. Ако е със 1 слънчева маса – свиване до определяне плътността и размерите и от силите на отблъскване на електроните – бяло джудже. Това е например Слънцето, свито до размерите на Земята и обгърнато от пръстеновидна мъглявина от изхвърлената от повърхността му атмосфера – както се вижда сега М57 в Лира или мъглявината „Охлюв‛ във Водолей (това са т. нар. планетарни мъглявини). Слънцето е вероятно звезда от трето поколение, образувано от материята, изхвърлена от други загинали преди него звезди;
2. Ако е с 1.5 до 2 пъти слънчевата маса – свиване до определяне плътността и размерите й от ядрените сили – след взрив на свръхнова тя се свива до неутронна звезда. При този взрив се образуват и изхвърлят в космоса по-тежките от хелия хим. елементи. Като пример – неутронна звезда би могло да бъде Слънцето, свито до размерите на голям град. Слънцето обаче няма да се превърне в свръхнова – то е с недостатъчна маса и не може да се свие в такъв силен колапс, затова не може и да достигне до такъв мощен взрив;
3. Ако е с 3 пъти слънчевата маса – безкрайно свиване до изчезване – звездата става черна дупка.

Предупредиителните симптоми – звездата става нестабилна, пулсира и се издува до червен гигант. Ядрото се свива, а високите температури разшряват звездната атмосфера – при Слънцето се очаква диаметърът му да стигне до орбитите на Меркурий и Венера, а може би и до Земната, поглъщайки съответните планети. Земята ще бъде изсушена и изгорена.
Ние сме съставени от звездна материя, т.е. по-тежките от хелия елементи, съставящи нас и нашата природа, са синтезирани в далечните звезди и са изхвърлени в космоса преди милиарди години, при тяхната гибел (например когато са експлодирали в свръхнови). По-късно тежките хим. елементи са влезли в състава на познатите ни планети, вкл. и Земята.
Частиците с високи енергии – експериментът с парче уранова руда и гайгеров брояч в пещера, отчитане на естествената радиация на магмените скали и космическите лъчи. Последните и естествения радиоактивен фон предизвикват случайни мутации в живите организми, намесвайки се така в тяхната еволюция. Космическите лъчи се излъчват от взривили се свръхнови звезди. След това тези лъчи милиони години са се движили в космическото пространство и накрая някои от тях достигат Земята, облъчвайки нас. Тъй като еволюцията на живота на Земята се движи отчасти чрез мутации, предизвикани от тези лъчи (т.е. от взривилите се загинали звезди), ние сме свързани с космоса в най-дълбок смисъл.
На 4 юли 1054 г. китайски астрономи отбелязали поява на свръхнова: „гостуваща звезда‛ в съзвездие Бик (Телец). Звездата по яркост съперничела на пълнолунието – виждала се и денем. Яркостта й била такава в продължение на 3 месеца. Днес на нейното мято се вижда слаба мъглявина (М1 – Ракообразната в Бик) – останка след смъртта на тази взривила се звезда. Сега в центъра на Ракообразната се върти неутронна звезда-пулсар, образувала се след взрива.
Примери за изродена материя от неутронна звезда – като плътност и тежест.
Играта на гравитацията – кога започва да се изкривява светлинният лъч. Черните дупки – теорията за тях е създадена през 1783 г. Изкривяване на пространството от масата – опита с топка, пусната да се търкаля на огъната по Z от друга тежест мрежа. Топката обикаля около другата тежест както планета около Слънцето.
Червейните дупки – идеята за пътуване в просранството и времето през тунели, отворени от черни дупки.
Накратко за двойните звези, за възрастта на Галактиката и за движенията на звездите след раждането им.

Серия 10 – „Пределите на вечността‛;
Как е възникнала Вселената, какво е имало преди това. Големият взрив и формирането на галактиките от газови облаци. Типове галактики и как те изглеждат според ориентацията им.
Процеси в галактиките – формиране на спирални ракави, въртене, сблъсъци между галактики, въздействия от външни близки галактики-спътници и др. За природата на квазарите, за движението на звездите в Млечния път. Слънцето обикаля центъра на Галактиката ни за 250 млн. години – една галактична година.
Ефекта на Доплер – примера със звуковите вълни от движещ се влак. Отъждествяване на ефекта със ефекта на Хъбъл – през 20-те години на 20-ти век. Мулетарят Милтън Хомасън (или Хюмасън). В обсерваторията Маунд Уилсън до Лос Анджелос – кратко описание на работата – Хомасън и Хъбъл снимат спектри на далечни галактики. За червеното отместване на калциевите линии от виолетовия край на спектъра почти до червения при много далечните галактики – т.нар. „червено отместване‛.
За понятията „изкривено проостранство‛ – примера с въображаемата страна „Плоскандия‛ (Плоскоземия), измислена и именувана от Едуин Абът. Възможен ли е тесеракт (четиримерен куб)! Разширяващата се Вселена – защо видимо всички галактики се разбягват (отдалечават) от наблюдателя, където и да се намира той в космоса.
Какво е било преди Големия взрив, преди съзиданието – представите на различни религии. Вариант – вселената е съществувала винаги и не е била създавана никога. Според хиндуизма – космосът преминава през цикли от смърти и прераждания – денят и нощта на Брама, дълги по 8.64 милиарда земни години. Фигурата, изразяваща космическия танц на Шива.
Мислена съпоставка на космическите цикли от хиндуизма и съвременните представи за цикличността на Затворената вселена. Накратко за вариантите – Отворена или Затворена вселена.
Радиотелескопите, виждащи квазари на границата на видимата вселена. 17-те радиотелескопа в Ню Мексико, подредени като буквата „Y‛.
Вселената, видяна в различни дължини – от гледна точка от вътрешността на една от 17-те антени в Ню Мексико.
В края – накратко за известната до момента структура на Вселената – с мехурчестоподобен строеж. И отново – размисли за произхода на Вселената.

Серия 11 – „Вечна памет‛ (или „Постоянството на паметта‛);
Сложността на структурите в живата природа, единицата за информация – бит, играта с 20 въпроса – с 20 бита с примера за некултивирано растение – глухарче… и се пренасяме в космоса с кораба на въображението, разсъждавайки за структурата и процесите във Вселената. Кратък поглед върху подводният живот на земните океани. Китовете – как общуват помежду си чрез звуци. На ветроходния изследователски кораб „Кралицата на морето‛. Песните на китовете, траещи 15 до 30 минути. Как китовете общуват до разстояния 10 – 15 000 км с нискочестотни звуци от 20 Hz и как корабните двигатели пречат на тези техни далечни съобщения. Звуковото замърсяване на моретата от корабите.
Информацията: ДНК като носител на информация. За количеството информация в генетичния код на различни организми – във вирусите, в бактериите, амебите. За човека е 5 милиарда бита (1000 тома информация) – в ядрото на всяка от 100-те трилиона клетки в тялото ни. Това е информацията, чрез която вършим всичко без да сме били обучени за това – инстинктивно, подсъзнателно и пр. В библиотеката – количеството информация, нужно за да се обработи една ябълка в тялото ни (в смисъл – като я изядем).
Мозъкът: структура и еволюция – еволирал е отвътре-навън. Информацията съдържаща се в мозъка – „магическия стан‛ и още – в коя част на мозъка, какви функции се извършват. Мозъчната библиотека има 10 000 пъти повече информация от генната ни библиотека (мозъчната съдържа около 100 трилиона бита = 1014 бита).
Примери с развитието на един град. Обновяването – появяват се нови структури в града (улици, мостове и пр.), докато старите все още се ползват.
Библиотеките – средство за съхранение на информация, която не можем да помним. Пример с Ню Йоркската обществена библиотека, съхраняваща около 10 пъти повече от общото количесто информация в мозъка ни.
Книгата – как нейният автор може да ни говори след много време. Книгите разбиват оковите на времето. Древните средства за запис на информация – кости, камък, кожа, папирус и пр. Накратко за развитието на книгопечата в Китай и в Европа. Появата на компютрите и понятието планетарен мозък.
За вероятността да се появят други разумни същества при други условия на земята – при по-различни процеси, формиращи с времето живите организми (при тяхната еволюция). Вероятността да открием друга форма на разум другаде не е близка до нула.
Информацията за нашата цивилизация, изпратена с корабите Вояджър. За съдържанието на златните плочи на Вояджър.

Серия 12 – „Енциклопедия галактика‛;

Били ли сме посещавани от извънземни цивилизации. Типичен разказ на „очевидци‛, уж срещнали се с НЛО.
Жозеф Фурие през 1801 г. като губернатор на френската провинция Изер, открива даровито дете на име Жан Франсоа Шамполион. Шамполион в Дендера – величествен храм в горен Египет, където разгадава успешно египетските йероглифи. Камъкът от Розета с един и същи текст на 3 езика, вкл. и на познатия гръцки. Значението на някой йероглифи – примери. Шамполион открива „еднопосочен комуникационен канал‛ с древната египетска цивилизация.
Дали бихме разбрали езика на другите цивилизации? Съществува ли космически аналог на Розетския камък? Може би това е езикът на науката – законие на природата са еднакви навсякъде. Радиоастрономията – метод за междузвездна комуникация – радиотелескопът в Аресибо на остров Пуерто Рико, с който са били излъчвани сигнали от Земята към звездния куп М13 в Херкулес. Този телескоп е толкова мощен, че може да кумоникира с друг такъв, намиращ се на разстояние 15 000 светлинни години от нас – половината от разстоянието до центъра на Млечния път.
За вероятността в Галактиката ни да има и други звезди с населени планети около тях. Уравнението на Франк Дрейк от Корнел за изчисляване на вероятността за съществуване на развити цивилизации, способни поне да развие радиоастрономия. За евентуалните съобщения, които можем да получим от друга цивилизация – например поредица от прости числа – делящи се на 1 и на самите себе си. Това – с цел идващия сигнал да се различи от естествените радиошумове, идващи от далечни обекти в космоса. Приемането на междузвездно послание би било едно от най-великите събития в човешката история.
Дали някога в миналото не сме били посещавани от други цивилизации – размисли за необходимото време за пътуване през космоса до нас с различни скорости. Как една цивилизация би започнала да колонизира съседните й светове.
Може би цивилизациите ще обединят усилията си в опознаването на Млечния път и каталогизират всички изследвани светове в общ голям каталог, наречен „Енциклопедия Галактика‛.

Серия 13, последна, заключителна – „Кой говори от името на Земята?‛ (или „Кой ще защити Земята‛);

Цитата от Второзаконие 30:19.
Примери за среща между цивилизации – миролюбивата среща между Тлингитите и Ла Перуз и завоевателната мисия на испанските конквистадори, предвождани от Кортес, срещу ацтеките в Мексико.
Правото ни на избор – в опасност е цялото човечство от самоунищожение. За перспективите, очакващи ни в космоса. Дали в цивилизации като нашата не е заложен стремеж към самоунищожение?
Сънят и кошмарите на Сейгън – той търси цивилизации в галактиката, открива планета с признаци на интелигентен живот и изведнъж – мрак, самоунищожение. На връщане към Земята той гледа телевизиони предавания, разпространяващи се със светлинна скорост около Земята. Изведнъж – тишина, самоунищожение!
Ядрената война – всеки знае че е безумие, но всяка държава си има оправдание за нея!
Общото количество на всички бомби, хвърлени през Втората световна война – около 2 милиона тона динамит (2 мегатона). Днес 2 мегатона са еквивалентни на една атомна бомба, а вече има десетки хиляди такива, насочени към 15 000 избрани цели по целия свят! Обща разрушителна мощ на ядрения арсенал на всички световни сили взети заедно – много повече от 10 000 мегатона.
Накратко за политическите игри и дразги между САЩ и СССР – тогава. Опасния баланс на терора.
За появата на нови прогресивни съзнания – например на това, че Земята е единен сложен организъм, който ако воюва сам срещу себе си е обречен.
Образът на Земята – проучвана и измервана още в 3-ти век пр. Хр. от Ератостен в Египет. Ератостен бил управител на великата Александрийска библиотека – научният център на античния свят. Ератостен критикувал Аристотел за шувинизмът му – за неговите схващания, че гърците били избран народ и че всички други са варвари. Александър бил изобразяван като египетски фараон, но гърците все пак вярвали в своето превъзходство. Птолемеите наследили Александър. Те подкрепяли развитието на знанията и някои от дотогавашните предстваи за космоса (в смисъл – за света) били променени. Създавала се наука: Всички тези знания били съхранявани в Александрийската библиотека:
Ератостен измерил размерите на Земята, картографирал я и твърдял, че тя може да се обиколи по вода. Хипарх предположил, че звездите се раждат, бавно се движат векове наред и накрая загиват – смайващо добро прозрение за времето си! Той направил каталог на звездите и тяхната яркост, за да ги следи и да определи дали наистина стават такива промени с тях. Евклид написал учебник по геометрия, който бил ползван 23 века след него. Гален написал трудове по лечителство и анатомия. Херон от Александрия изобретил парни двигатели и трансмисии. Той е автор на първата книга за роботи. Колко различен би бил нашият свят, ако тези открития бяха използвани за всеобщото благо.
Всички тези познания обаче не били популяризирани, правилността на робството не било оспорено, народът нямал полза и дори не знаел за откритията, правени в Алекс. библиотека. След това последната била опожарена от тълпата.
Историята на Хипатия – последният учен от библиотеката, родена през 370 г сл. Хр. в Александрия. Убита от фанатизирана християнска тълпа през 415 г. сл. Хр. Разрастващото се тогава християнство е смятало дори и науката за ерес! Така Алекс. библиотека била изгубена за нас – поучителна грешка, която не бива да се повтаря в какъвто и да е подобен вариант.
Началото – преди 15 млрд. години – Големият взрив, появата на тежките хим. елементи в ядрата на първото поколение звезди и изхвърлянето им в космоса при тяхната гибел. Накратко за появата на живота и връзката ни с космоса. Ние сме звездна материя, черпеща звездна светлина (енергия от Слънцето). Древните обсерватории построени за прогнозиране смяната на сезоните чрез следене движенията на небесните тела.
За смисъла от изучаването на Вселената, за това как всяко дете отново се среща с космоса, опознавайки света за себе си. За тези, които с необуздана страст копнеят да разберат света. Науката – инструмент, приложим за всичко. Ние виждаме по-далече от предшествениците си, само защото сме се качили на раменете им.
За смисълът да оцелеем – задължение не само към нас, но и към самия космос, от който сме произлезли.

Съставил: Пенчо Маркишки, 1991 г.

Подобни филми

НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

×