Хотел „Рай“ (2010)
Приказка за панелния човек. Така София Тзавелла нарече документалния си филм „Хотел „Рай“ на премиерата му в рамките на 8-ия международен фестивал на късометражното кино „В Двореца“ – Балчик.
Филмовият й разказ е за съдбата на близо 1500 роми, настанени в блок 20 в Ямбол, наричан „хотел „Рай“.
Блокът е построен през 70-те години по правителствено постановление за интеграция на ромите. Филмът показва в какво се е превърнала днес сградата и как живеят хората там.
По думите на София Тзавелла „Хотел „Рай“ е увеличително огледало за панелните хора, каквито са повечето българи.
В почти всеки блок се случват нещата, които тук изглеждат преувеличени. В увеличителното огледало човек може по-добре да види себе си, коментира авторката.
Според нея филмът е и приказка за щастието, в която си даваш сметка, че всяко нещо има две страни – положителна и отрицателна, и е въпрос на избор коя ще предпочетеш.
„Ние с екипа избрахме позитивизма – да покажем светлата страна в живота на тези хора, от които много можеш да научиш“, каза София Тзавелла.
Героите й са ром албинос на име Божидар – талисман на блока, пастор, който се е научил да чете, след като повярвал в Бога, философски настроен производител на бамя, „професионални“ кръводарители. Проследена е и една любовна история – от кражбата на девойката до сватбата с всички обичаи около подготовката и ритуала.
Харесахте ли публикацията? Можете да ни подкрепите тук:
Подкрепа за dokumentalni.com
Подобни филми
Този филм няма място на тази страница. Няма и да благодаря за него.
Лесно е от София да отидеш да снимаш „горките“ хора как зле живеят и да се правиш на съпричастен. И да се биеш в гърдите, че не си „расист“.
Да беше отишъл някой да снима българите в съседство. Да ги пита как живеят, не дали имат проблеми с циганите, а какви са им проблемите с циганите; да покаже страха в очите им от циганите; да покаже мръсотията, която циганите оставят след себе си докато минават през българските квартали, прибирайки се „вкъщи“. Да покаже как пазаруват в аптеките най-малко на половин цена, докато българите на същата опашка си броят стотинките. Да покаже несекващите едноседмични цигански сватби, огласящи до поне 5км. в съседство с цигански маанета и как българите нямат даже и арменски поп на когото да се оплачат, ЩОТ ЩЕ ГИ НАРЕКАТ РАСИСТИ. Да беше отишъл някой в югоизточна България на обиколка из селата – да покаже как в селата вече няма никакви българи, а предишните китни български села са се превърнали в циганска клоака. Да покаже как се грабят български къщи, барабар с големите им дворове, дето на прословутия Запад струват хиляди евро и никой не смее и гък да им каже. Да покаже растящата на спокойствие и във всекидневно веселие и цигански ритми Нова България.
И така нататък, и така нататък.
Дали ще доживеем да се заговори за българите? Кой ще направи филм за тях? Да ни ни кара да се припознаваме в циганите в техния филм? До кога ще даваме предимство на всичко, което не е българско, за да се харесаме на някой си?
Една обикновена българка, живееща до циганската махала в Сливен
Не виждам защо филма да няма място в тази страница.Това е един добър режисьорски поглед,който според мен просто констатира реалността, без да и да дава оценка или да сипматизира на една или друга социална група.Да разбира се , българите си патят от циганите,сигурно няма човек,без открадната чанта,телефон или набито другарче в училище именно от циганин.Това обаче не касае качествата на филма, мисля дори ,че достатъчно директно показва пълната липса на каквото и да било истинско желание за промяна,липсата на амбиция за един реално по-добър живот,не на последно място абсолютната липса на каквато и да било култура и образование у тази група наши сънародници.Ние българите може да се ядосваме единствено на себе си,задето сме позволили тази малцинствена група да достигне такива размери и такова отчайващо положение(при това не само от гледна точка на „стандарта на живот“).Този филм по никакъв начин не ме кара да изпитвам съжаление или симпатия към тях,но също така не и омраза.Омразата към едно дете ,което е осмото поред в такова семейство , и което сутрин си играе в боклуците пред блока ,вместо да бъде на училище, няма да помогне на това дете да стане полезна единица от нашето общество.