Неравенство: генезис и лице (2021)

Нека да го кажем ясно: икономическото неравенство не е понятие от миналото. Днес проблемът е по-актуален от всякога по целия свят и особено в България. Неравенството не е субективно усещане или въпрос на мнение. То се измерва обективно от международни и европейски индекси, а фактите са повече от категорични: към днешна дата България е страната в Европейския съюз с най-тежък проблем с неравенствата. Всички големи световни икономически и академични форуми и организации от поне едно десетилетие поставят в центъра на своите дискусии темата за неравенството, но у нас тя почти отсъства от обществения разговор, въпреки всички негативни последствия.

Филмът „Неравенство: генезис и лице“ на Мирена Филипова и Николай Драганов си поставя за цел да наруши това мълчание. През разказ за живота на един от скитащите по софийските улици хора, които се намират в дъното на социалната пирамида в България, преплетен с разговор с експерти, авторите отварят дебат за генезиса на проблема и неговото уродливо лице.

Защо неравенството е проблем? Кои са основните негативни последствия от прекомерните нива на икономически неравенства в едно общество? Възможно ли изобщо да съществува пълноценно общество при подобни нива на социално разслоение? Възможен ли друг път на развитие и какви мерки могат да бъдат предприети? Филмът търси отговори на тези и много други ключови въпроси.

„Неравенство: генезис и лице“ беше представен за първи път пред зрители по време на тазгодишния Летен фестивал на документално кино във Варна. Филмът e реализиран с подкрепата на Фондация „Фридрих Еберт“ – България.

Харесахте ли публикацията? Можете да ни подкрепите тук:

Подкрепа за dokumentalni.com

1.736€ от 5.000€ годишно
Начин на плащане
Лична информация

Данни на картата
Това е сигурно SSL-криптирано плащане.
Terms

Общо дарение: 10,00€ на месец

Подобни филми

Comment (6)

  1. Уви прогресивните данъци в целия ЕС са по-скоро уравниловка отколкото преодоляване на неравенството. Пример – имаме трима човека – един с доход 1000лв на месец, втори с доход 5000лв на месец и трети с доход 100 000 на месец. При необлагаем минимум от 1000лв да речем и прогресивна скала при която над 3000лв е максимума, да вземем 35% се получава така че този с 5000лв заплата всъщност се третира сякаш е милионер и слиза примерно на 3500лв вместо 4500лв. Докато този с 100 000лв доходи и при 65 000лв пак си е недостижимата класа. По-логично би било да се таксува само ултра богатството различно, а не да се приравняват хора с 2, 3 или 5 пъти разлика което реално е облусловено от професия и производителност на труда, защото не там е заровена причината за неравенството а в огромно акумулиране от добавена стойност. Това е причината в момента много квалифицирани кадри да се прибират в България, защото стандарта им в повечето европейски страни е по-нисък от тук заради горната скала въпреки, че не са богати.

  2. Само че не съществува подобен „пример“ в Европейския съюз, при който максималната ставка да е за доходи над 1500 евро. Та като ще давате „примери“, давайте ги реални, а не измислени.

  3. Не става въпрос за конректна сума а за принципа на действие на прогресивните данъци. Тавана почти навсякъде е достатъчно нисък за да се получава плосък данък над тавана при който човек с 5000 евро заплата се приравнява на човек с 50 хил. евро заплата и бива таксуван еднакво. Тоест наказва се средната класа.

  4. ЕС не е модел за подражание с този крив старт за всичките си членки. Вихрушката е прекалено голяма, за да бъде обхваната и анализирана и да се търси решение. Преди 35 години се срещнах с германки, които „живееха добре“ – а на 65 ходеха на три места на работа, за да си позволят да се издържат. Лъскавите магазини не бяха за тях. На „социалдемократска“ среща със студенти от Хамбург едно момиче стана да защити баща си, който беше собственик на малък магазин и едва свързваше двата края. Та, ако някой си е представял ново и на високо ниво равенство с гражданите на Западна Европа, жестоко се е лъгал. На въпроса ми през 1992 г. как демократично и политически ще се справи една провинция с над 20 000 останали внезапно, след фалит на компанията, безработни, доста ми мънкаха, докато признаят, че парите, а не демокрацията управляват. В момента, в който започнем да се образоваме финансово и да „гоним парите“, ще се оттърсим от идеологии и ще решим сами проблемите си… Механизмите за защита на „социално слабите“ предполагат наличие на слабо общество.

  5. Имате ли филм за мултипликаторният ефект, или лекция на Улф? … https://agromassidayu.com/multiplikatori-gosudarstvennih-rashodov-gosudarstvo-i-ekonomika-page-329756 .. План Маршал не помага на западна Европа повече от плановата икономика в източна Европа.. И двете са изравнени в началото на 1970те. Но печатането на пари неограничено е възможно след златният стандарт на доларът в чужбина, а към него са били фиксирани западните валути. Доларът и други западни валути биват конвертирани банково към заемите за недвижими имоти. И тези нови пари правят жилищен бум и мултипликация на потреблението. Все едно сега да напечатим пари и построеното купено с тези пари е златото на тези пари. Защо да не построим 300 града като свети Влас, но за работниците. А тези пари още няколко пъти ще мултиплицират нова търговия, заплати и потребление, и такива градове ще станат 1000. (Дясното има ДВЕ направления. ЛИБЕРАЛИЗМЪТ – Либералното дясно е за прогрес, и спасява капитализмът и капиталистическата върхушка чрез модерни и най-нови методи – разбрали – че дефлацията убива борсите и банките, и търговията. А консервативното дясно КОНСЕРВАТИЗМЪТ, вярва в старите парадигми, защото са глупави и невежи. ДВЕ ЕГО ПОСТАНОВКИ НА СИТИТЕ, НО ЕДНОТО Е ТЪПО И НЕВЕЖО. …. Инфлацията спасява борсите, което спасява банките, което спасява търговията, което спасява капиталистическата олигархия. …………………………………………………………………………… Консерваторите искат златна валута, но търговията, борсите, банките, без които не може пазарната икономика, не търпят дефлация. В това отношение Адам Смит е мега идиот. Растежът на пазарната икономика винаги е по кейнсиянски. Копаеш дупки и заравяш дупки, и с парите от тази дейност пазаруваш. Войната е кейнсиянство, в такъв смисъл. САЩ стават могъща икономика след Гражданската война, още повече след ПСВ, и мега след ВСВ.
    Един милиард нови на пазарът мултиплицира още един милиард на пазарът. Ако държавата взима 50% от потреблението като данъци, значи щом тя пусне един милиард чрез пенсии, те се мултиплицират като 30% веднага отиват в държавата, а 70% отиват отново за потребление – от които пак 30% за държавата, и пак и пак, и така държавата си връща дадените пари. Дефицитът като мярка за бюджетиране е да харчиш сега което ще спечелиш до една година. Ако държавата харчи една трета от БВП, при растеж от 3% на БВП, за държавата идва допълнителен 1% от БВП. При харчене на този един процент преди да е получен или го вкарваш в бюджетният списък – харчове, този процент от БВП ще влезе в хазната преди хазната да стане на нула. Така държавата стимулира потреблението и икономиката без да взима дълг. .. Китай има най голям процент широки пари спрямо БВП, и Швейцария е така. Заемите взети от 2005 до 2009 год. направиха голям мултиплициращ ефект, и БВП се качи бързо и трайно. Китай и скандинавските държави имат 2-3 пъти повече заеми спрямо депозити.

  6. 250% ТРЯБВА ДА Е ПАРИЧНАТА БАЗА. Като 50% е резерв в сребърни сертификати. А 200% да са банкноти тип облигация, които да се подменят на всеки 5 години, така датата на изплащане да се отлага, но те са фиксирани в 30 основни стоки – изплащани в сребърни сертификати. 250% от БВП. Ако БВП нараства с 7% годишно, ще се напечатат 17,5 милиарда отиващи една пета за покриване на валутният резерв, една пета за пенси, една пета за социални помощи, една пета за саниране, една пета за нови работни места – 3,5 милиарда лева по 100 000 лева работното място за 10 години за до 50% от работните места във фирмите – тоест трябва да подържат 100 човека за 10 годин, за да получат за 10 години 5 милиона лева. Тоест 3,5 милиарда правят 35 хил. работни места за 10 г. Но при всяка година, това ще са 350 000 постоянни, но 50% ако оцелеят за 20 г, плюс мултипликацията от заплатите им. И мултипликация от тези за пенси, соц. помощи, санирането, ..! При 100 милиарда лева БВП, са изчислени тези 17,5 милиарда лева. Допълнителни освен данъчните приходи. http://www.cadmusjournal.org/article/issue-6/multiplying-money

Leave a Reply to Давид Севрюков Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *