Еврото – оценка по време на една европейска война / The Euro – an assessment in the midst of a European war (2022)
С участието на
Гърция приема еврото като своя валута точно преди двадесет години. Въвеждането му тогава бива представено с обещанието за европейско икономическо сближаване и благополучие, в духа на още по-голямото обещание за вечен мир на европейския континент. Въпреки това, както вече е твърде очевидно, еврото се превърна в инструмент за разделение, а не за обединение на Европа, и задейства центробежни сили, които подкопаха обединението. Днес, в контекста на най-големия военен конфликт на европейска територия от десетилетия насам, критичната преоценка на двадесетгодишната история на общата валута е по-неотложна от всякога.
В срещата, организирана от mέta на 16 април 2022 г. в Атина, Янис Варуфакис, Марк Блайт и Никос Теокаракис анализират въвеждането на общата валута, нейното въздействие през последните две десетилетия, нейните геополитически, идеологически и културни измерения, докато обмислят възможните алтернативи в ерата на цифровите пари.
Въпроси и отговори от 29:40
Много добър анализ, разглеждащ някои от механизмите на съвременната капиталистическа система, нейната изключителна взаимосвързаност (напрактика имаме свят-система) и особено нейната реактивност, която поставя дори глобалните финансови играчи (пазарни и административни) в ситуация без избор и с оглед присъщите им зависимости, предопределя действията им. За съжаление аудиторията, свикнала да мисли стереотипно (в рамките на класов конфликт, който отдавна е надскочил Марксовото разбиране за експлоататори и експлоатирани) е изключително неподготвена за изложението на Блайт и видно от въпросите в дискусионната част, дори не е в състояние да разбере взаимозависимостите, изложени от него в лекцията. В цялото прекрасно изложение (за мен много полезно – нищо ново като факти или изненадващо като изводи, но поднасянето им е направено синтезирано, аргументирано и по начин, който цели да изясни механизмите, стоящи зад процесите, а не просто да ги посочи или заклейми) има само един неприятен момент – използването на идеологическия конструкт „климатични промени“ като аргумент в изложението, а в последствие и в дискусията. От една страна зеленистката глупост може да се пренебрегне (останалото е логично и обосновано и е съществената част от лекцията), от друга – ако извадим въглеродните квоти, „Зелената сделка“ и инвестирането на обществени средства и публичен дълг в „зелени технологии“ и „зелени проекти“, всъщност пропускаме едно от решенията, които глобалната финансова върхушка (или част от нея) се опитва да използва, за да наложи контрол върху производството и потреблението, за да трансформира властта си от финансова и административна в директивна, свързана с контрол върху движението на реалните блага, докато заедно с това решава и куп текущи проблеми като контрола върху ефектите от инфлацията, неспособността да се поддържа текущото ниво на търсене и от тук – падащата ефективност на капитала с всички съпътстващи негативи като свърхзадлъжнялостта в системата, ниското ниво на частни спестявания и частни инвестиции (извън финансовите балони) и т.н. Иначе казано – страхотно изложение на Блайт, но след като е казал А, Б и В, накрая опира до магьосничество и суеверие. В заключение: полезна лекция, ако се възприема критично. Със сигурност класи над Варуфакис (който е въздействащ оратор, но идеите му са още от същото в социално по-приемлива форма).
Много ценен анализ, благодарности!