Банани!* На всяка цена? / Bananas!* At any cost? (2011)

Хуан Домингес е на път към най-голямото си съдебно дело. От името на 12 бананови работници от Никарагуа, той предизвиква компанията Dole в грандиозна съдебна битка заради тяхната употреба на забранени пестициди, за които компанията е знаела, че предизвикват стерилитет. Възможно ли е той да победи гигантът или корпорацията ще се размине безнаказано? В документалният филм БАНАНИ!*, филмовият продуцент Фредрик Гертен хвърля нова светлина върху глобалната политика на храните.

Немагон – Пестицидът, който убива

Немагон е комерсиалното име на DBCP (дибромо хлоропропан), разработен и произвеждан от няколко мултинационални химични корпорации.
DBCP се появи от лабораториите на химическите компании Дау Кемикъл и Шел. Той започва да се прилага в началото на 60-те, в банановите плантации на мултинационалните хранителни компании в борба срещу нематодните червеи атакуващи банановите дървета, въпреки лабораторните изследвания, които алармират за неговата токсичност.
В лабораторните плъхове, той предизвиква забавяне на растежа, смаляване на тестисите и сериозни увреждания на белите дробове и бъбреците. Но двете компании потулват доказателствата. Манипулирани медицински доклади позволяват DBCP да бъде одобрен от Агенцията за храните и лекарствата (FDA) на САЩ.
През 1969, компанията Стандарт Фрут започва да го използва в банановите си плантации в Централна Америка. Не е имало никакво предупреждение за токсичността на пестицида и работниците не са получили предпазно облекло. През годините, хиляди литри Немагон са били употребени в плантациите в Никарагуа, Коста Рика, Панама, Еквадор, Гватемала, Доминиканската Република, Санта Лусия, Св. Винсент, Буркина Фасо, Кот д’Ивоар и Филипините.
През 1975, Агенцията за защита на околната среда в САЩ установява, че DBCP причинява рак. През 1977, 35 работници от общо 114 изработващи продуктът в американска фабрика са били стерилни. Същата година, употребата му в САЩ е била спряна и продажбите му прекратени временно.
Но Стандарт Фрут настояват за спазване на договора и Дау продължават доставките си, след като Стандарт Фрут се съгласяват да поемат разноските при евентуални дела.
През 1979, DBCP е забранен в Коста Рика и Стандарт Фрут прехвърлят запасите си в съседна Никарагуа. И през 2000, DBCP все още се използва в Панама, 23 години след като е забранен в САЩ.
Смята се, че 65,000 души са засегнати от Немагон по целият свят.
67% от банановите работници в Никарагуа са стерилни или страдат от болести причинени от DBCP. 33% от жените работещи в банановите плантации имат рак на матката или рак на гърдата, докато средното съотношение в останалата част от населението в бедните страни е 1%.
DBCP сега е признат за един от най-силните канцерогенни продукти, дори в малки дози. Други форми на рак предизвиквани от DBCP са рак на тестисите, стомаха, бъбреците и на дванадесетопръстника.
Други последици от DBCP са умствено изоставане, генетични деформации, мъртво раждане, спонтанни аборти, деформация на костите, трошливи кости, общи болки (най-вече в мускулите и костите), мускулна атрофия, загуба на зрение, диабет, загуба на тегло, косопад, окапване на зъби, петна по кожата с липса на пигмент, хормонални разстройства, менструални изменения, умора, парализа, безсъние, възпаление на черния дроб и далака, диария.
Но психологическите и социални последствия са също толкова тежки: загуба на самочувствие, импотентност, тежка депресия, тъга и обърканост изразяващи се в загуба на работата, алкохолизъм и самоубийства. Много мъже са били изоставени от съпругите си, защото не са можели да имат деца. Други са се обърнали към други мъже да забременят жените им, всичко това завършващо с брачен дисбаланс и раздяла.

Съдебната история на този инсектицид в страни като Никарагуа, Коста Рика и Хондурас започва в началото на 90-те. През 1997, 20,000 засегнати работници са били убедени от техните собствени адвокати и някои политици да получат мизерни обезщетения от около $100 и да се откажат от бъдещи компенсации.
Сега, само тези, които не са се хванали на уловката могат да настояват за по-големи компенсации. Демонстрации и стачки завършват без резултат. Корпорациите, които биват съдени в Никарагуа са Dow Agro Sciences, Aka del Monte Fruits, Del Monte Tropical Fruits, Shell Oil Company, Occidental Chemical Corporation, Standard Fruit Company, Dole Food Corporation Inc., Chiquita Brands International and Del Monte Foods.
Но липсата на законодателство в тези страни прави тези дела много трудни за решаване. Единствено в Коста Рика е одобрен закон според който засегнатите получават държавни компенсации. 4,000 жертви в Никарагуа получиха около 4,800 милиона долара благодарение на намесата на министерството на правосъдието на САЩ срещу 7 мултинационални компании.

Подобни филми

НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

×