Окупирай бъдещето: решения за капиталистическата криза / Occupying Our Future: Solutions to Capitalist Crisis (2012)

С участието на

Ричард Улф предлага завладяващ нов манифест за една демократична алтернатива на капитализма, основаваща се на работническо самоуправление в производството. Решението изисква създаването и прилагането на истинска икономическа демокрация, която да послужи като основа за истинската политическа демокрация.
Ричард Улф е автор на публикуваните наскоро книги „Демокрация на работното място: Кооперативни решения на капиталистическите кризи“ и „Залезът на капитализма: Световната икономическа криза. Какво можем да направим“.
Запис от 27 март 2012 в Колумбийския колеж, Чикаго.

Харесахте ли публикацията?
Подкрепете ни, за да продължим да превеждаме документални филми по важни социални тематики!

Подкрепа за dokumentalni.com

1.380€ дарени от 5.000€
Изберете начин на плащане
Вашите данни

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране.
Terms

Обща сума: 10,00€ на месец


Подобни филми

коментар (17)

  1. Great! And how you plan to take the factories from their present owners?

  2. Наивно като цялата теория за т.н. комунизъм.

  3. Значи, паднала главата на френския крал, и в страната не настъпил никакъв хаос? Тоя учебник по история отварял ли е въобще? На всичко отгоре, баща му е французин и най-малкото като син на такъв би трябвало да поназнайва нещо за ужасите, които са станали след свалянето на законната нормална власт!
    Най-добре е наистина Щатите да развеят официално червеното знаме и тотално да си е*ат майката!

    1. Вени, да не би да твърдиш, че Франция е монархия, пък ние да не знаем? Човекът казва нещо неопровержимо: можело значи и без крал! Дотогава хората са вярвали, че без крал не може. А ето, че можело – или ти живееш в друг свят?
      Точно както може без крале и аристокрация, точно както може без робовладелци, точно така може и без капиталисти.

      1. Не съм повдигал изобщо въпроса, може или не може без крале. Улф спекулира, твърдейки, че не бил настъпил хаос. Типично в стила на червените философи – желаното се представя като реално. Именно след премахването на монархията във Франция са се случили едни от най-страшните неща в познатата история.

        1. Улф не само не спекулира, а казва една огромна истина, която явно не желаеш да признаеш, само защото е казана от „червен“ икономист (не философ, икономист е, и то от големите).
          Хората са смятали, че без монарх не може да се живее едва ли не, а се оказа, че не само се живее идеално без цялата паплач от „кралския двор“, а се живее в пъти по-добре. Тъй че не виждам как точно ще обориш казаното.

          1. Няма да го оборвам.
            Първо, с болни хора не се спори; те или се изолират, или се заобикалят.
            Второ, той вече е оборен. От историята. От десетките милиони невинни избити, и от още повечето с прекършени съдби, заради болните амбиции на шепа безумци, да създадат работнически рай. Толкоз. За съжаление обаче, все още се пръкват такива дегенерати като Улф, за които тези жертви са напълно оправдани. За нещо, което никога не е съществувало, нито някога ще съществува…..
            Повече няма да те чета и да ти отговарям, да знаеш!

  4. Всичко това ще изглежда наивно докато не бъде предложена серията от непосредствени стъпки, които трябва да бъдат реализирани за да бъде постигнато то!

  5. На „първо четене“ нещата изглеждат доста очарователни и вдъхновяващи.
    Въпреки евентуалните препятствия (преодолими и непреодолими), нека да допуснем, че идеите, защитавани във филмчето, се превърнат в реалност. Е, тогава светът би ли бил по-добро място за живеене? Как биха могли да го сторят застъпваните идеи?
    Нали и сега, който не желае да бъде роб на работодатели, има възможност да работи само за себе си, прибирайки изработеното от неговия си труд на 100 процента… И какво от това? Работи ли по-малко? Посвещава ли повече време на любимите си същества? Издига ли се на някакво духовно равнище? Освен да мисли как да печели и да изхарчи спечеленото, остава ли му време да мисли за други неща? И така нататък, и т.н. И какво всъщност се е променило? – само това, че може да консумира повече, нищо друго. Е, не е роб на работодател, но отново си остава консуматорски роб, опитващ се придобие всичко, до което е способен да се домогне…
    А на фона на изчерпващите се ресурси на планетата ни, дали ще е най-доброто нещо, ако се увеличи броя на маймуните, стоящи на единствения плодороден клон…

    Моето виждане е, че без да сме се преборили с алчната си ненаситност, прилагането на идеите от филма може да се окажат с доста негативен ефект… Първо трябва да сме способни да определим някаква граница за достатъчност…, която съответно и да не се „прекрачва“ в посока към алчността.

    Иначе, като идеи за увеличаване броя на консуматорите с цел стимулиране на икономиката, мисля че ще имат някакъв временен смисъл…, но без да се заблуждавам, че би се подобрила екологичната обстановка. Ако се вълнуваха хората толкова много от чистотата на въздуха, който дишат, нямаше да се преселват в големите градове, за да печелят повече…
    Предполагам, че си личи, че не разбирам от икономика. Но като обикновен и простоватичък човечец, така ги виждам нещата…

  6. Филмът спада към жанра „социална романтика“. Капитализмът на обединените работници при наличието на глобополи ще се провали с гръм и трясък. само че няма кой да го разреши. Наивно, романтично, поетично… Нищо повече.

    1. Това не го разбрах! „Капитализмът на обединените работници“ не е забранен, че някой да се налага да го разрешава – събират се работниците, обединяват се, всеки си ипотекира жилището, купуват или изграждат предприятие и започват да произвеждат. Къде, как и по какъв начин е забранено това да се случи, че не се сещам?

      …А ако ли пък все пак е забранено (в което не вярвам, но все пак), то не е забранено работниците да си направят партия, да спечелят изборите и да го разрешат.

      1. „Забранено е“ от реалността, Роко.
        На теория не е, на практика – е забранено.

        Колкото до партията – прав си. Ако работниците осъзнаят своето положение на експлоатирана класа, би трябвало да се организират и да се опитат да променят нещата. В момента липсва подобно осъзнаване. Да се надяваме да настъпи такова скоро.

        1. Другарко,

          Вместо да се надявате и чакате експлоатираните да се осъзнаят, което кой знае кога ще се случи, защо не се присъедините направо към онези, които вече са се осъзнали – в Куба или Северна Корея, например?

  7. Бояне, „Капитализмът на обединените работници“ съществува вече на много места в света, в Аржентина има над 200 фабрики, окупирани и управлявани от работниците. В Европа, Испания, съществува Мондрагон от десетилетия. В Италия земеделските кооперативи в Емилия Романя съществуват също от десетилетия. В кооперативите по света работят почти 2 милиарда души. Естествено, ти мечтаеш за „капитализмa на държавата“, и изобщо не си даваш сметка как по никакъв начин държавният капитализъм не промени производствените отношения. Улф говори точно за хората като теб, които наричат „комунизъм“ плановата икономика и национализацията, а не промяната в производствените отношения. За съжаление, историята доказа, че без промяна на производствените отношения, национализацията и плановото стопанство рано или късно водят до приватизация. Не зная кой е наивен в случая. Време е да се изпробват идеите на Маркс. Между другото, производството под контрола на работниците, не е в разрез с плановата икономика, напротив, тя е задължителна, имайки предвид недостига на ресурси. Двете неща вървят ръка за ръка. Малко смелост се иска от българските икономисти, за да започнат да разработват най-сетне нови идеи, а не да гледат с носталгия към миналото. Благодаря ти за включването, радвам се, че намина оттук, независимо от мнението ти.

    1. Време било да се изпробват идеите на Маркс?

      Другарко,
      Аз мисля, че по-скоро е време да си купите билет за Северна Корея. Или за Куба. Там от няколко десетилетия не спират да изпробват идеите на Маркс и за такъв дълъг период трябва да са постигнали някакви успехи? Така или иначе е сигурно, че няма да ви върнат, а междувременно ние тук ще се оправяме някак си без вас. И без Маркс.

  8. Лекия намек да блъскаш е важен, пък все някой ще се облажи:))Хилядолетие в търсене на щастието си човека доказа, че е същество от животински тип.
    Затова и нараснаха армиите от идеолози,политолози и ред друга паразитна твар, която гризе „щастието“ на хората, на които пък им е внушено, че всичко се купува и че можеш да си купиш и щастие.
    Много малко ти трябва за да почустваш живота и усетиш красотата му.Иначе, защо ще си идват с коли от градЪ на село?

Коментарите не са разрешени

SuperWebTricks Loading...