Икономическа теория на Маркс – еп. 3 (Ричард Улф) / Marxian Economics – An intensive introduction

С участието на

Трети епизод от поредицата. Както винаги, оставаме запленени от поредната лекция на Ричард Улф, поднесена с лекота, настроение и прекрасно чувство за хумор. Лично за мен тази е най-ценната от поредицата. Ако не сте гледали останалите, не се притеснявайте – Ричард прави кратко резюме на казаното в предишните лекции. Тук ни показва с примери от всекидневния живот как капиталистът разпределя излишъка, произведен от работниците.
Фактите, с които ще се сблъскаме пораждат многобройни въпроси:
Как се създава богатството в едно общество?
Кой издържа мениджърите и надзорниците (супервайзърите) в предприятията?
Каква е целта на днешното образование и кой определя насоките му?
С какво се занимават адвокатите?
Откъде идва рекламата? Защо е нужна и кой плаща за нея?
Кои са продуктивни и кои непродуктивни работници? Каква е разликата между тях?
Какъв би бил светът, ако променим начина на производство?

Най-после става ясно по какъв начин и защо държавата защитава интересите на капиталистите за сметка на работниците. От правителството, през съдебната система, до полицейските структури – всичко бива управлявано от капиталистите. Ако досега сме мислили, че това се прави само чрез корупция, ще останем неприятно изненадани, откривайки, че целият процес е напълно законен и е изграждан от самото възникване на всяко капиталистическо общество. Но по какъв всъщност бива подчинена цялата държавна структура? Ще разберем от филма.
Накрая Ричард Улф обяснява с прекрасни примери какво точно представляват кризите според теорията на Марк и завършва лекцията с обещанието, че в следващата лекция ще направи подробен анализ на причините за настоящата световна криза.

Натисни ТУК с десен бутон, за да изтеглиш филма
Натисни ТУК с десен бутон, за да изтеглиш субтитрите

Харесахте ли публикацията?
Подкрепете ни, за да продължим да превеждаме документални филми по важни социални тематики!

Подкрепа за dokumentalni.com

1.021€ дарени от 5.000€
Изберете начин на плащане
Вашите данни

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране.
Terms

Обща сума: 10,00€ на месец


Подобни филми

коментар (11)

  1. До 25тата минута съм, но ми прави впечатлението, че според Маркс работодателя няма право да иска повече от колкото ми се плаща.

    Ами за какъв чеп тогава въобще някой ще тръгне да се занимава да създава работни места, щом ще трябва да не печели от това, че хората работят за него?

    Аз създавайки фирма и наемайки, например 10 човека, върша ли работа или не и кой трябва да ми плати на мен, щом аз нямам право да плащам на другите по-малко от колкото произвеждат?

    Или малко по-късно във филма тотално ще се отрече възможността аз да наемам хора, а ще трябва всичките някак си да сме самонаети във фирмата и тогава как ще има големи фирми, които се занимават с – например – амбициозна космическа програма?

    И как ще се разбере кой колко е изработил или просто няма да има големи фирми…

    А как се решава въпроса с някой, който изобрети нещо, което така улесни работата на всички останали, че да им спести толкова много време и енергия, че този човек просто да не трябва да работи повече, защото той вече е изработил предостатъчно.

    Струва ми се, че цялото това нещо може и да работи за чукове и пирони и бахур, но няма как да върши работа с IT света на услугите…

  2. Теорията на Маркс е ГРЕШНА. Няма такова нещо като присъща стойност на продуктите. Маркс е базирал три книги на ГРЕШНА основа. Стойността на продуктите се определя чрез спазаряване.

    Клатят Ви между капитализма и социализма, за да не видите от къде идва проблема в икономиката. Той идва от ЛИХВАТА.

    http://www.youtube.com/watch?v=QuBy3BzCXwg

    http://kvantov-prehod.org/books/book_Lihvata_-_rak_na_ob6testvoto.pdf

    Начина за справяне на използвачеството на банкерите е като се премахне силата на парите. В момента те са безсмъртни и всеки може да ги задържа вечно и да изисква лихва за тяхното ползване. Икономически просперитет се получава когато парите циркулират с висока скорост. За целта трябва да ги направим не атрактивни за спестяване – да използваме обезценяващи се пари както е предложил Силвио Гезел.

    Това е трети вариант за икономика. Не се лъжете от дуализма социализъм – капитализъм. Така не виждате други варианти.

  3. Симо, хайде преди да си прочел и ред от Маркс, да не си позволяваш подобни „оценки“, става ли? Познанията ти по икономика са нулеви.

    1. Когато някои хора са хванати в измама и нямат какво да кажат в своя защита, прибягват до слагане в кавички на мнението на другите хора и атакуването на техния авторитет. Колко стандартно 🙂

      1. Първо, между продукт и стока има огромна разлика, която ти явно не познаваш, след като използваш думата „продукт“ на мястото на „стока“.
        И изобщо не знаеш какво е казал за стоките. Обяснява, че стоките имат потребителна и разменна стойност. Разменната стойност на стоките се определя от стойността на труда, използван за производството им (променлив капитал) + стойността на суровините и машините, използвани за производството (постоянен капитал) + принадената стойност. Това е неговата разработка върху Трудовите теории за стойността на Адам Смит и Дейвид Рикардо. Като казвам, че си невеж, имам предвид, че си невеж.

        1. Ако четеш Маркс и попиваш неговите идеи като гъба ще мислиш така. Стойността се определя в момента на спазаряването. Тя е въпроса на търсене и предлагане, а не на някакви си стойности на материали и труд вложени в нея. Това е грешката на Маркс. Защо iPhone се продава скъпо ? Та като стойност на частите в него и заплатен труд той е сравним с всеки друг телефон с подобни характеристики, но двойно по-ниска цена ? Защото хората смятат, че той е уникален и им дава престиж. Затова са съгласни да платят по-скъпо за него.
          По същия начин може да направиш инвестиция, в която са вложени материали и услуги за определена стойност (пари), но да не може да ги продадеш. Просто да се окаже, че никой не ги иска. Тогава ще ги продаваш под себестойност, само и само да си върнеш част от инвестицията.
          Та стойността е много плаващо нещо. Няма абсолютни стойности, но Маркс се е заблудил и е почнал да пише формули. Изписал е три книги пълни с теория, базирана на грешна основа.
          Не попивай тази грешна основа. Комунизъм не може да съществува. 45 години опити ни стигат.

          1. Спазаряването, както ти го наричаш, засяга само частта на „принадената стойност“ и никога не може да бъде по-ниско от разходите за труд и суровините, с които е произведена стоката. Ако цената падне по-ниско от разходите по производството, фирмата затваря. Всичко това е прекрасно описано от Маркс и е смешно да го обвиняваш, че не обръща внимание на „спазаряването“, както ти го наричаш. Явно не си докосвал никога през живота си „Капиталът“, иначе нямаше как да говориш за написаното от него по този начин. Той НИКОГА не е говорил за някакви измислени от теб „абсолютни стойности“. Комунизмът няма нищо общо с държавния капитализъм. Явно и лекцията не си изгледал.

          2. Тъй като няма отговор на твоя пост (ограничено ниво на влагане) – ще отговоря отговоря на моя.

            Напротив, ако един продукт е неуспешен и носи загуба на фирмата не е задължително тя да фалира. Може други нейни успешни продукти да я задържат на пазара. Всъщност това много често се е случвало с Епъл.

            Спазаряването може и да стане на стойност по-ниска от стойността платена за материали и за труд. По-добре да си върнеш част от средствата отколкото да ги загубиш всички. Грешки стават – няма безгрешни предприемачи. Ако наистина произведеш нещо, което никой не го иска би ли искала въобще да не го продадеш отколкото да си върнеш част от парите вложени за него ?

            Ако всичките продукти (казвам продукти, защото продукта е произведеното нещо от предприятието, стоките са за търговците) са неуспешни – да, фирмата ще фалира. И кой губи ? Работниците ? Неее, на тях им е платено за труда и те са си купили стоки и услуги с парите. Губи предприемача, поради идеята си, която се е оказала неуспешна. Той осигурява парите, той организира производството, той поема риска.

        2. Лекцията я изгледах цялата на принципа да чуя и гледната точка на Ричард Улф. Но съм много разочарован. Между 41-ва и 50-та минута казва абсолютно верни неща за икономистите, но след те отнася. Той смята цялата структура на предприятието за грешна и излишна. И тотално, ама тотално бърка по отношение за начина на възникване на икономическите кризи. Хваща идеята, че не достигат пари, но и той както и Маркс не разбират защо не достигат пари. След това дава пример с национализация на Френските банки и пример, че са започнали да финансират с ниски лихви, но не обяснява защо това финансиране с ниски лихви е прекратено.
          Много плам, много огън, много възмущение, нооо …. неразбиране на парите, лихвата и икономическите кризи.

          Да, Даниела, не съм чел „Капитала“ на Маркс и знаеш ли: нямам намерение и да го чета. Няма да си губя времето с три тома с грешни теории. Достатъчно време съм си загубил с четене на книги без стойност, че да отделям време и за „Капитала“. Видяхме до какво изоставане от западния свят ни докара неговата планова икономика, Силвио Гезел по логичен път показва, защо негова теория е грешна и за мен това са достатъчни аргументи да не се занимавам с Маркс и неговите произведения. А да, и Ричад Улф допринесе допълнително за това мое убеждение.

    2. Ричард Улф твърди, че капиталиста (а по-правилно е да го нарече предприемач) не е допринесъл с нищо за печалбата, което извлича от труда на работника. Според него да измислиш дизайн на стол, който някой би харесал, защото е уникален, да го проектираш , да намериш доставчици, да купиш материали, да намериш качествени работници и да организираш производството е нищо? Не мисля така.
      Ричард Улф още твърди, че работника е работил цял ден и след това се е прибрал вкъщи и не е донесъл нищо от своя труд. Нищо ? А заплатата ? Парите с които му е платено ? и те ли са нищо ? С тях работника ще си купи стоки и услуги, които в противен случай сам трябва да си произведе и извърши. И след като не донася вкъщи продукта на своя труд защо ходи на работа ? Защото е специализирал някакви умения и е ефективен в някаква дейност и може да си купи повече стоки и услуги със заплащането на труда си, отколкото ако сам тръгне да си ги произвежда. По-ефективно е.
      И работника и предприемача печелят от съвместната си работа.
      Кой е капиталиста тогава ?
      В съвременния свят използваме пари, които са абсолютни по стойност. Базирани на златото. Златото е метал, който ако го закопаеш днес и го изровиш след 2000 години ще изглежда по същия начин, защото е инертен. Поради тази си способност (не ръждясва, лесно се обработва и има приятел жълт цвят) хората го считат за ценен и са започнали да го използват за размяна, за пари. Скоро след това, големи количества злато са започнали да се съсредоточава т в предприемчиви хора. Те са искали да станат още по богати, ама без да работят. Тогава са започнали да дават парите назаем срещу лихва. Т.е. дават 100 жълтици и искат да им върнат 105 в замяна. Защо е възможно това ? Защото ако отидат на пазара с жълтиците си и искат да си купят ябълки, но цената не им харесва, те просто не купуват. След един месец ябълките на продавача ще са започнали да се развалят, но жълтиците на купувача – не. Той ще може да спазари по-ниска цена за останалите здрави ябълки. Тях ги грози опасност и те да се развалят. Точно поради абсолютната стойност на парите е възможно изискването на лихва върху тях. Лихвата се явява рекет (такса) върху средството за размяна. Ако не бъде платен – парите седят на едно място и няма размени. Банкера (държателя на пари) се явява човек по средата и получава доход без да работи, просто защото е осигурил парите за размяната. Колко от вас са си купили жилище на кредит ? Колко лихва (рекет) ще платите на банкера на 20-те години от кредита ?
      Как се отразява това на предприемача и работника ? Не може да съществува инвестиция, която дава по-малка печалба от лихвата върху парите необходими за реализацията на проекта. Ако държателя на пари би спечелил повече от влагането на парите в банка – той не прави тази инвестиция. Ако едно съществуващо предприятие започне да дава печалба по-малка от лихвата, която може да се вземе като депозит в банка, върху парите, предприятието бива „оптимизирано“: намаляване на заплати, съкращаване на работни места, ако и това не помогне – разграбване, фалит и разпродажба на части.
      Препоръчвам Ви да прочетете книгата „Лихвата, рак на обществото“ и книгата „Естественият икономически ред“ на Силвио Гезел. Те са логично написани и ще са Ви по-интересно четиво от трудовете на Маркс. Силвио Гезел описва логично механизма в икономиката с пари абсолютни по стойност, който поражда бумовете и кризите. Предлага и решение: използването на обезценяващи се пари, за да може лихвата да се сведе до нула по естествен път и да има стоки и благоденствие за всички.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

SuperWebTricks Loading...