Обикновен фашизъм / Обыкновенный фашизм (1965)

Фашизмът се ражда първо в душите…
Изключително мощно послание към бъдещото поколение за ужасите на нацизма.
Документален филм.
Русия, 1965г., 138 мин.
Режисьор Михаил Ром

Днес, когато хиляди отново издигат стилизираната свастика и цитират „Майн Кампф“, той е особено актуален. Изключително показателен за тези, които посяват фашизма в себе си и другите, замаскиран с понятия като „патриотизъм“, „национално самосъзнание, „велика страна“. Този филм е за всеки, който не осъзнава в какво може да се обърне уклончивата позиция „аз съм вън от политиката“. 2 млн. метра нацистка хроника са изгледали авторите, за да покажат истината за фашизма на десетки милиони по света.
В историята на киното „Обикновен фашизъм“ е основополагащ в три посоки: в документалния жанр се появява нова разновидност -„филм-разсъждение“, в творчески план се ражда – „авторското кино“, в изразните средства на киноезика се доказва мощната роля на „мотажното кино“. В изключителна симбиоза от контрасти тече уникален разказ за действителността: кадри на мирния живот през 60-те, заснети със скрита камера в СССР и ГДР се редуват със страшни есесовски фотографии от концлагери и факелни шествия. Светската хроника от края на 30-те с мрачна Испания; разстреляни и измъчвани жени и деца с весели нацистки театрални постановки. Резки преходи, констрасти, градиращо напрежение и ироничния, гневен, разсъждаващ задкадров глас на режисьора Михаил Ром – всичко заедно има изключително въздействие върху зрителя. Очевиден е колосалният труд на авторите в построяването на разказа: всеки кадър, всяко действие се появява точно там, където трябва да бъде. В паметта остават очите на пленниците, заснети няколко часа преди своя край, животинският възторг на тълпата около Хитлер, участниците в Рот-фронта, излезли на последната си демонстрация…

Смешното заедно със страшното: невъзможно е сериозно да се гледат Мусолини и Хитлер, продуктите на нацисткото „изкуство“, лекарите, които със сериозен вид делят хорски черепи на „правилни“ и „неправилни“. И тук идва другото чувство – на ужас: какви зверове и шутове могат да дойдат на власт. И независимо, че ще дойде времето, когато и тях никой няма да възприема сериозно, освен като недоразумение, развяло вятъра на историята, стои въпросът: така ли пасивно и безразсъдно се отнасяме и към съвременния политически живот. Не заплашва ли това равнодушие бъдещето на всички ни …

Подобни филми

Comment (5)

  1. Фашизъм е това, което се случи на територията на някогашна България от 1945 до 1989 – държавата преди всичко, населението е нейн роб без право на глас, без право на собственост, без право на избор. Другаря квантов очевидно е попил доста от „пролетариатската“ пропаганда за светлото социалистическо бъдеще. Филма е тенденциозен и доказва за пореден път, че мисловната дейност е неприсъщата за дегенератите-болшевици.

  2. Тъпа руска пропаганда.Интересно е как не се появиха такива филми за болшевишката унищожителна машина срещу руския народ.

  3. Филмът е изключителен!!!
    Нищо че е правен преди 45 години.
    Режисьорът Михаил Ром е създал истински шедьовър !
    Фашизма отново е актуален! Даже много актуален.
    Комунизма умря, но фашистите, или нацистите, пак са тук.
    Всеки път когато има качени филми(документални, или игрални) на тема Втората Световна Война, хитлер, холокоста, концентрационните лагери, се появяват във форума да ни обяснят как всичко е лъжа и световна конспирация, а любимите им фюрери са направо светци.
    Изглежда пак ще има повторение на историята!

  4. „Може“ не е равно на „ще“. Не трябва да го забравяте. Защото ако ще тълкуваме така свободно можем без проблем да наречем управлението на България след 1989 г. фашизъм и геноцид над българите. Но няма да го речете така, нали? Затощо според рецензията на филма достойно бъдеще е равно на фашизъм!

  5. Борис Стругацки припомня този филм : « Много добре си спомням времената, когато самата идея за паралел между (германския) фашизъм и (съветския) комунизъм би ми се сторила богохулна. Когато обаче филмът на Ром „Обикновеният фашизъм“, поразителен в своята откровителна сила, беше пуснат на екраните на страната, както аз, така и повечето ми приятели вече приехме за даденост скрития план на режисьора – да демонстрира ужасно, безусловно, адски дълбоко сходство между двата режима. » Този режисьорски паралел се споменава и в известния роман на Всеволод Кочетов „ Какво искаш? “ : « Наскоро гледах новинарски филм за фашизма. И така, трябваше да видите как е представен случаят! В залата, разбира се, смях. Хитро представени, ще ви кажа. Изглежда, че става въпрос за Хитлер, но намек за нас. И този епизодичен, и друг. В залата, разбира се, смях – хората не са глупави, те разбират тези трикове. » Вадим Зайдман припомня : « „Обикновеният фашизъм“, в който за първи път – във филм, пуснат на екрани! – паралелите между фашизма и комунизма бяха прочетени ясно. Кадрите на германската хроника с обожествяването на Хитлер незабавно напомнят същите кадри от съветската хроника. Хитлер на подиума и стотици ръце на германци, които са полудели от екстаз, стигайки до него отдолу, само за да докоснат пръстите на фюрера и като огледални рамки на Сталин на подиума и стотици ръце, протягащи се към него, само за да докоснат ръцете на лидера на всички времена и народи. Дори аз, който за пръв път видях „Обикновения фашизъм“ като тийнейджър, разбрах какво искаха да кажат създателите на филма, за което „фино“ намекваха и се почувствах неудобно от разкритата ужасна истина. И Михаил Ром, който четеше извън екрана коментар, често подигравателен, ясно ни намекна,че той не само се подиграва с германския фюрер.(всички соц филми са антикомунистически, така подготвяха народът, да приеме това след 1989 г., като презре комунизмът) „стената“ с иван иванов, но и във всеки громят системата, повечето хора не могат да видят, но си свърши работата в умовете на мислещите се за будни, но кълват стръвта) че кой очаква такова вероломство..

НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *